06-05-2003

Отначало имаше оскъдна информация: един от терористите, които взеха заложници в театъра на Дубровка, е жив.

Проверявахме тази информация, многократно анализирахме списъка на групата на Бараев, публикуван в пресата. Правихме справки. И намерихме. Човека, чиято фамилия беше официално съобщена сред имената на другите терористи.

- Вие бяхте ли в групата на Бараев?

- Бях.

- Бяхте ли в театъра.

- Да.

“… Ханпаш Нурдиевич Теркибаев. (Тук следва името на правителствен вестник.) Специален кореспондент…” – това прочитам на картичка с голям надпис ПРЕСА. Удостоверение № 1165. Подпис – Ю. Горбенко. И наистина, има такъв директор в този вестник.

- И на какви теми пишете? За Чечения?

… Мълчи.

- А на работа ходите ли? В кой отдел работите? Кой е Ваш редактор?

-  …

- Когато е нужно, се срещам с Ястржембски. При него работя. Ето, на снимката сме с него.

Наистина, тази снимка е именно със Сергей Владимирович. Сергей Владимирович гледа встрани и явно е доста недоволен. Затова пък Ханпаш – този, който сега е пред мен, в хотел “Спутник” в Москва – гледа право в обектива: вижте, ние сме заедно! Снимка с настроение, както се казва – вижда се, че Сергей Владимирович не е искал да се снима, а за нея е настоявал този, който сега разказва за своя труден житейски път.

- Може ли да се твърди, че трагедията в московския театър е трябвало да има ролята на Будьоновск за край на втората чеченска война?

Въпросът не е случаен, стигнали сме до главното. Ханпаш е участник в абсолютно всичко. Момче за всичко в нашата политика. С всички е познат, навсякъде приет, по силите му са всякакви обрати в Северен Кавказ. … По време на първата война взел видеокамера и станал телевизионен оператор. Бил с Басаев в акцията в Будьоновск, но за участието си в нея не бил осъден, напротив, бил амнистиран през април 2000.

- Къде даваха свидетелствата за амнистията?

- В градския отдел на ФСБ в Аргун.

Това е много важен детайл. Аргунското ФСБ е едно от най-жестоките, през цялата тази война. По времето, когато са амнистирали Ханпаш, почти всички излизали оттам мъртви.

Ханпаш е първият оцелял, при това със справка за амнистия за Будьоновск.

- Вашата фамилия беше публикувана в списъка на терористите от “Норд-Ост”. Заведохте ли дело за тази публикация?

- Не. Защо? Просто попитах Ястржембски как е могло да се случи, а той ми каза да не обръщам внимание.

- Вие отдавна ли познавахте младия Бараев?

- Отдавна. Аз познавам всички в Чечения.

- Имаше ли в театъра взрив.

- Не, нямаше.

Именно след “Норд-Ост” кариерата на Ханпаш тръгнала нагоре. Той действително станал сътрудник на администрацията на президента Путин. Водил преговори от името на администрацията с депутати от чеченския парламент за подкрепа на референдума. Ханпаш водил тези депутати в Страсбург, във високите кабинети в Съвета на Европа и ПАСЕ и там депутатите се държали правилно под началството на Рогозин, председателя на комитета на Думата по външните работи.

Очевидно именно Ханпаш е човекът, когото търсеха всички въвлечени в трагедията в “Норд-Ост”. Човекът, който е осигурявал терористичната операция отвътре. Според сведенията на редакцията (а и той не отрича, тщеславен човек) Ханпаш е агент на спецслужбите. Той е влязъл в театъра заедно с терористите. Като член на отряда. Обезпечавал е преминаването им през Москва и влизането в “Норд-Ост”. Той е този, който уверявал терористите, че всичко е под контрол, че руснаците пак са взели пари, за да ги пуснат от Грозни и трябва просто да се вдигне шум, за да се получи втори Будьоновск и така да се стигне до мир, а след това, след изпълнението на задачата “ще ни позволят да си отидем”, не всички, но ще си отидем.

Той излязъл от сградата преди щурма. Имал план на Театралния център, какъвто не са имали нито Бараев, нито дори готвещите щурма.

Защо? Защото той бил от тези сили, които са къде-къде по-високо в йерархията на силовите структури от “Витяз” и от “Алфа”.

Важното е, че ако в “Норд-Ост” е имало внедрен агент, това означава: властта е знаела, че се готви терористичен акт. Участвала е в подготовката му и дори не е важно с каква цел. Главното е, че властта (или някаква нейна част) е знаела какво се подготвя много преди ние да разберем и е оставила собствения си народ да бъде ударен, знаейки, че ще има такъв удар, че хиляди няма да се възстановят след него, че стотици ще умрат. Властта е готвела нов “Курск”… (Помните ли какви сигнали даваха нещастниците от завладяната зала? “Ние сме втори “Курск”.. Страната забрави за нас… Не сме нужни на страната си… Страната ни иска да загинем… Много отвън тогава се възмущаваха, но точно това се случи…)

И остава въпросът “Защо?” За какво загинаха тези хора преди половин година?

И преди да отговорим трябва да изясним – а коя е тази власт, която е знаела? Кремъл, Путин, ФСБ?

Нашата власт не е монолитна. И спецслужбите също.

Но ако го е имало Ханпаш, значи някаква част от властта наистина е знаела. Кои са тези спецслужби, които са знаели? Теркибаев не отговори на този въпрос. Излиза, че ФСБ и МВР са изпълнявали чужд сценарий. Във втората чеченска война такива методи са добре отработени именно от военното разузнаване. Практика на ГРУ е да използва чеченски бандити. А също – да използва бившите свои жертви, вдовиците, направени вдовици от ескадроните на смъртта, като удобен материал за постигане на поставените цели за всяване на страх в обществото.

Те ли са? Или някой друг, все още неизвестен?

Нямам отговор. Но да се отговори е важно. Задължително.

За какво загинаха хора? За какво бе платена тази безумна цена – 129 живота?

Преведе Борислав Скочев

Пълният текст на руски