|
|
Аз съм бял хетеросексуален мъж,
който в миналото е имал достъп до образование и сега работи. Така
навярно би трябвало да се определя, за да вляза в терминологията
на традиционното българско говорене за политика и икономика. Но
като такъв, никой не ми обръща внимание: не съм в подходящата
“социална група”.
Както всяка година, дойде време за
бюджет, данъци и нови приоритети в стопанската политика на
правителството. И започна поредният дебат за разпределянето на
баницата, с други думи – започна класовата борба в модерен
вариант.
Езикът е най-добрата илюстрация на
начина на мислене. А езиковите форми на дебата в пресата и сред
политиците подсказват, че представата за обществото като сбор от
различни групи (или класи) не е отмряла. В този свят има
“работници”, “български бизнес”, “безработни”, “здравни
работници”, “обезсърчени на трудовия пазар”, “инвалиди”, “жени” и
т.н. Някои хора дотам са се повредили, че наричат бизнеса си
“малко и средно предприятие”; как може едновременно предприятието
да е и малко, и средно, не е ясно, но пък съкращението “МСП”
предизвиква условен рефлекс – Агенция за МСП, програми за МСП,
преференции за МСП.
Хората нямат друга същност освен
като изпълнители на роли в определена група.
И тогава чуваме въпроси затова как
данъците ще се отразят на “майките”, как приватизацията на
болниците ще се отрази на “здравните работници”, но и на
“здравноосигурените”, а и на “хората от третата възраст”, как
субсидиите за селското стопанство ще “дадат шанс на българския
селянин”, но и ще “подкрепят етническите малцинства”, как
държавата ще се грижи за “жените”, ще забрани “всички форми на
дискриминация” и ще гарантира “правата на децата”.
От всичко това излиза, че за да съм
интересен на българските политици, а и за журналистите, които
анализират политиката, трябва да приема някаква подходяща роля. За
съжаление, възможностите ми са ограничени: не мога да стана
“жена”, не мога да бъда от “етническо малцинство”, вече не съм
“учащ”. Може би трябва да напусна работата си, за да се превърна в
“безработен”, а най-добре – да се “обезсърча трайно на трудовия
пазар”.
Или да стана гей, за да бъда друг
вид малцинство, което очаква специално внимание.
Или да си сменя професията в нещо,
което да звучи като достойно за внимание – “енергетик” (най-добре
– ядрен от Козлодуй!) или “синдикалист”. Тогава ще получа няколко
реда в доклада за държавния бюджет, може би дори специална
програма и дори минутка в речта на премиера.
А може и да не е така. Може да
живеем в общество, в което гледаме на себе си и на останалите като
на “граждани”, като човешки индивиди. Можем да си дължим уважение
и грижа не защото сме жени, майки, роми, транспортни работници или
селяни, а защото всеки от нас е личност с индивидуални права и с
достойнство. Можем да искаме от правителството да следва такава
политика, която разглежда хората, които са го избрали, като
граждани и данъкоплатци, а не като представители на отделни класи,
групи, професии или малцинства.
Може... |
