Слава богу, има избори. На техните резултати дължим намаляването на данък печалба от 23,5% на 19,5. Това е 0,5 процента повече от гласувания във вторник плосък (и печалба, и подоходен) данък в Словакия и с толкова по-ниска ставка от обсъждания данък върху личните доходи в Румъния.

“I told you so!”
По повод “неочакваността” на промяната не е лошо да се има предвид, че промени в проектобюджета за 2004 за една нощ можеха да се направят само по повод корпоративното облагане – най-малкото перо приходи.

Иначе от средата на миналата година институтът твърди, че резерви за намаляване има както по линия на корпоративните данъци, така и по линия на облагането на личните доходи. По повод измисления срок за равносметка (800-те дни на правителството на НДСВ) ИПИ подготви алтернативен бюджет при 10% плосък данък (печалба и личен доход). В седмицата преди изборите дръзнахме да напомним на премиера и неговите колеги и коалиционни партньори, че сега е момента да се свиват разходите и съответно – намаляване данъците. Тъй като никой друг не си даде труда да настоява за това по някакъв артикулиран и подкрепен с изчисления и аргументи начин, ние се ласкаем от мисълта, че с нещо сме допринесли за това в крайна сметка положително развитие.

Много или малко са обаче тези появили се неочаквано 19,9% корпоративен данък? Днес можем да приведем само предварителни съображения.

Играта
Решенията по повод възможностите за намаляване на данъците приличат на играта “тука има – тука нема”. За външната публика е доста трудно да се добере до информация за това какви са приходите от различните данъци (и съответно с какви задължения/разходи се нагърбва правителството). И почти е невъзможно това да стане преди официалното разглеждане на бюджета (първо в рамките на тристранното сътрудничество и изпълнителната власт) и внасянето му в парламента.

Според консолидирания държавен бюджет, общите разходи като дял от БВП намаляват през последните няколко години. Допреди дни се планираше, че допълнително събраните средства (над очакваните) също да бъдат изразходвани, нещо, което се е случвало често от 1998 насам. Ако това се повтори и тази година, общите разходи в консолидирания бюджет ще нараснат значително от 38.6% от БВП (по данни от консолидираният държавен бюджет за 2003) до 43% от БВП. За сравнение това ще бъде повече от общото ниво на разходите през 2001 г. (40.6%).

Получава се следната игра: в проектобюджетите се залагат високи разходи (задължения, включително лихвени) на правителството. Срещу тях се изискват високи задължения (данъци) на гражданството, в сегашния случай - на бизнеса. Нито гражданите, нито бизнеса имат време да вникнат в онова, което им се готви (1). Разликата между посочените 38,6% и 43% може да се смята за изкуствена. Ако това е така, мислимият потенциал за намаляване само на корпоративния данък е не 150 милиона лева, а 10 пъти повече.

За да видим реалното състояние на този резерв за данъчно маневриране, трябва да видим и какво е състоянието на стимулите за плащане на други данъци, и какви са безсмислените разходи.

Личният доход
Нека да повторим едно упражнение, което сме правили и преди това с помощта на колегата Лъчезар Богданов.

Ако разгледаме данъчното облагане на един идеален предприемчив гражданин на България, който успява (като едноличен търговец или по някакъв друг начин) да изработи 1000 лева месечно, виждаме, че неговото състояние не се е подобрило през двете години управление на НДСВ. През 2003 година този гражданин трябва да плати върху дохода си - 35% осигурителни вноски (29% пенсионна и 6% здравна осигуровка), т.е. 350 лева. Върху остатъка от 650 лева дължи 133,5 лева данък. Това означава, че този човек ще внесе в бюджета 483,5 лева. Ако към тази сума добавим и косвените данъци, ще се получи, че от този въображаем доход около 60% отиват в хазната. Такъв е пределният данък (може да се каже – данъкът върху дохода, които остава на лично разположение) за онези, които финансират разпределителния нагон на правителството.

Този процент е с почти един процентен пункт по-висок отколкото е в началото на мандата на НДСВ. Затова ако разделим приходите от данъка върху физическите лица на броя на хората, които по документ трябва да го плащат, ще излезе, че този данък реално е около 13%. Следователно, при облагането на личните доходи стимулите са изкривени, но правителството няма да прави нищо по въпроса. Аргументите по този повод, изказани от министър Велчев, са абсолютно неясни.

Средното пряко данъчно бреме (платените данъци и осигуровки разделени на разходите за труд на работодателя) е между 33% и 48%. Пределната ставка за голяма част от данъкоплатците е над 50% (с други думи ако един човек започне да работи повече и доходът му се увеличи със 100 лева, той трябва да плати като преки данъци половината от тези допълнително изкарани 100 лева). Това със сигурност влияе изключително негативно на стимулите за работа и предприемчивост.