Българско общество за индивидуална свобода

Досега не сме чули ясни аргументи за нуждата от нова държавна атомна електроцентрала. По принцип обяснението, което се предлага в обществения дебат, е нещо като: „Тези, които не искат нова централа, нека обяснят защо. Нека докажат, че държавата не произвежда ток достатъчно ефективно." Разбира се, това е класически подход в подобни обсъждания - целта е да бъде прехвърлена тежестта на доказателството на нуждата от активни държавни действия на някой пазар.

В тази матрица на разсъждение пазарът на електроенергия по построение трябва да бъде запазена държавна територия. Либерализацията и влизането на частни капитали в сектора трябва да бъдат аргументирани, както казват политиците интервенционисти в България, с „един сериозен и задълбочен анализ".

Предлагам общественото внимание да остане фокусирано върху същите проблеми, но да променим очакването за аргументация в дебата. Считам, че е логично тези, които предлагат държавни проекти (т.е. финансирани с нашите пари) и затваряне на пазари за конкуренция (т.е. ограничаване на нашата свобода като потребители), да дължат аргументация и доказателство, че предлаганият проект има смисъл.

Другият много използван подход в обсъждането за смисъла от АЕЦ „Белене" е твърдението, че широката публика нищо не разбира от енергийна ефективност, така че няма възможност да й бъде обяснено. В крайна сметка така дебатът остава затворен само за "просветените в енергийната ефективност". Резултатът е, че дебатът за новата държавна АЕЦ придоби предимно емоционален характер и вече най-често се чуват аргументи в стил „национална независимост".

Все още има надежда да върнем здравия разум в обсъждането на този проект. Това обаче няма да може да стане, без първо от администрацията да бъде предложена детайлна информация за:

1) Ефективността на АЕЦ „Козлодуй". Това е добър пример за това на какво може да бъде способна държавата в управлението на подобен проект. Ще се наложи да бъдат предложени цифри за разходите на централата, включително тези разходи, които са скрити във формално други дейности.

2) Държавната инвестиция в АЕЦ „Белене". Това трябва да изглежда подобно на проспект при набиране на капитал за частни инвестиции. Предполагам, че в администрацията ще се намери някой, който го е правил някога.

Най-вероятно има добри финансови мениджъри, които работят за правителството по финансовите аспекти на този проект. Вижте последният пример за това - предложението да бъдат обединени в едно дружество активите на АЕЦ "Белене" и пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Това означава счетоводно сливане на две атомни централи (защото от АЕЦ „Козлодуй" ще бъдат изведени от експлоатация първите четири блока). Именно затова яснотата за ефективността на новия проект - това, за което толкова много настояват различни обществени организации - ще бъде допълнително намалена. Съответно инвестиционният смисъл от АЕЦ „Белене" ще бъде още по-труден за измерване.

Сливането на компании изисква много работа - не е безплатно - и именно затова не се прави просто ей така. Това естествено ще е апетитна държавна поръчка за одиторски и юридически компании, които са се „специализирали" в пазара на консултации за държавата. В същото време това ще е значителен разход, който сам по себе си изисква обяснение защо трябва да бъде направен. Точно както по общия дебат за смисъла от АЕЦ „Белене", така и по този частен въпрос липсва ясно обяснение защо това се налага.

Помня предложението на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, когато държавата ренационализира авиокомпания „Балкан". Той предложи да бъде открита подписка за набиране на капитал за акционерно дружество и всеки, който желае да има „национален превозвач", да купи акции в дружеството.

Това е актуално в случая с АЕЦ „Белене" и би спестило много неща, някои от които са:

1) пари на данъкоплатците, които не се чувстват ангажирани с „националната енергийна кауза"

2) разходи за измисляне и изпълнение на различни финансови схеми (като идеите за сливане на две централи в едно) на не особено развит капиталов пазар като българския

3) оскъден капитал, които не е ясно какво би донесъл като възвращаемост във втората държавна АЕЦ.

Моля да забележите, че този коментар не съдържа позиция по това дали да има или няма втора държавна АЕЦ. Нито имам нещо против иновативния финансов мениджмънт като такъв. Единственото ми желание е тези, които ще строят АЕЦ с публични пари, да обяснят каква точно възвращаемост ще донесе тази инвестиция и какви са очакваните рискове. Отговорите на подобни въпроси от хората, които подкрепят проекта, досега остават незадоволителни от гледна точка на икономическата логика. По-често чуваме аргументи в стил "а защо не", което измества отговорността за този политически проект.

Традицията в България приема, че опозицията на активните държавни действия трябва да обясни защо е против. Това разтоварва интервенционистите от тежестта на обяснение, което по принцип дължат (особено на хора, чиито пари ще изхарчат по тяхна "експертна" преценка). Така се получава, че трябва да се намери друг, който да предложи да свърши тяхната работа.

Това означава хората, които се съмняват априори в ефективността на държавните проекти, да продължават да настояват за информация за детайлите на проекта на АЕЦ "Белене". Също, съдейки по традицията в България, това най-вероятно ще стане и в този случай. Но особено важни са честността и последователността в действията на хората, които движат този държавен проект. Ще има нужда от разкриване на много цифри, за да се произвеждат основателни аргументи против. Освен това администрацията ще се наложи да се въздържа от експерименти с различни финансови схеми (като сливания на държавни компании), за да не пречи на анализаторите, които ще се опитат да свършат част от нейната работа.