10-03-2005

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

Българско общество за индивидуална свобода

Георги Стоев

Industry Watch

 

10 март 2005 19:10

Шоков скок на цените в България?!

Понякога се изненадвам колко лесно една прогноза може да бъде възприета от широката публика. Прогнозата, че цените в България ще скочат драстично след влизането в ЕС, беше приета почти безрезервно, точно както прогнозата за утрешните температури.

Не помня точно кой започна да говори за това, че ще има шоково нарастване на потребителските цени и българите внезапно ще станат по-бедни в първите моменти на членството в ЕС. Някой друг доразви тази теза, като обясни, че ще скочат шоково не само цените на стоките, но и цената на труда - т.е. българите няма да обеднеят чак толкова много, но шоковата инфлация е неминуема.

Цените за потребителите

Когато говорим за стоки, които могат да бъдат търгувани през граница (повечето материални стоки), може да очакваме разлики в цените на различните пазари в Европа най-вече заради данъчни разлики. На фона на данъчните разлики тази в транспортните разходи изглежда пренебрежимо малка. Най-драстичният пример, за който се сещам: цената на една и съща бутилка водка може да варира в пъти между Швеция и Люксембург.

Цените на продуктите, които не могат да се търгуват през граница, могат да се различават значително между отделните пазари. Дори има услуги, които са изчезнали от някои градове на Европа поради високата цена на човешкия труд (ако имате път към Лозана, огледайте се за автомивка, в която работят хора).

Изглежда, разликите в цените между отделните пазари в Европа е основата, на която стъпва прогнозата за “шокова” инфлация след влизането в ЕС. Въпреки че чисто хипотетично е възможно да има шокова промяна в цените, която да съвпада с влизането в ЕС, причините за това не биха били свързани с членството в съюза.

На 1 януари 2007 темпът на инфлацията няма да се промени. Ако няма експерименти с паричната политика и някакви политически шокове, времето след тази дата ще протече под паричната и ценова стабилност, която характеризира и периода преди нея. Самият формален акт на влизане в ЕС няма да промени цените в България.

Откъде идват шоковете?

От стопанската история познаваме три вида шокови промени на цените:

  • рязка промяната на паричната политика и съответна промяна на стойността на парите

  • промяна на данъчното облагане на отделни стоки (както и промяна в субсидиите за отделни производители и съответно промяна в техните цени),

  • промяна на административно определяни цени.

Единствено първия вид наричаме инфлация, защото е свързан с промяна на стойността на парите, измерена във всички стоки и услуги. Другите два вида биха довели до промяна само на някои цени. Членството на България в ЕС може да има отношение само към последните два вида промени. И двете се отнасят само до част от потребителската кошница. По-важното: едва ли ще са шокови.

Правилата за равнопоставена конкуренция предполагат, че българските и европейските производители ще плащат еднакви данъци на един и същ пазар. Например акцизите за български и вносни цигари трябва да бъдат изравнени. Но това е само една малка част от потребителската кошница, която едва ли е била основание за прогнозите за шоков скок на цените.

Освобождаването на някои пазари от държавното определяне на цените е важна част от адаптирането на българската икономическа политика към изискванията на общия пазар. Промяна ще има на пазарите на ютилитис услугите, здравеопазването, транспорта и др. Евентуалната промяна една ли ще е шокова в макроикономически смисъл. Отделни групи потребители ще трябва да се адаптират към пазарните условия, но това няма да е шок за стопанството.

Цената на труда

Увеличаването на производителността се отразява в непрекъснато увеличение на относителната цена на човешкия труд. Това се проявява на пазара на труда, както и на пазара на услуги за крайните потребители. Цените на услугите растат значително по-бързо от цените на материалните стоки.

Два процеса в България определят тази динамика. Първият е увеличаването на капитала в икономиката и производителността в материалните производства. По-малко часове човешки труд са необходими за производството на същото количество материални стоки. С други думи, един час труд се равнява на повече материални стоки. Следователно един час на сервитьорката струва повече, измерен в стоки, отколкото преди.

Вторият процес е отварянето на икономиката към пазари с по-висока средна производителност. Търсенето на туристите от страни с по-висока производителност автоматично увеличава цената на българския нематериален труд. По-скъпо отпреди е да си купим бира в бар или да наемем ски.

Важното и за двата процеса е, че те не са свързани с резки промени на цената на труда. Става дума за постепенно подобряване на производителността и интегриране на България в европейската икономика. Датата на формално членство в ЕС няма да промени това.

Цените в Нова Европа

Накрая за тези, които не вярват на подобни дедуктивни разсъждения, ще дам малко емпирична аргументация. Най-новите членове на ЕС не преминаха през драматични промени в потребителските цени.

През миналата година най-голяма беше промяната в потребителските цени в Словакия (7.4% средна промяна на цените през годината). Там инфлацията беше малко по-голяма година по-рано. Следователно самото влизане в ЕС не е причина за относително (в сравнение с другите нови членове) високия ръст на цените там.

Подобна беше инфлацията и в Унгария (6.8%), както и в Латвия (6.2%). Година по-рано в тези страни цените растяха по-бавно, но това в никакъв случай не може да отчетем като “шоков” скок на цените.

В останалата част от Нова Европа индексът на потребителските цени се увеличи с между 1.1% и 3.6%. В страни като Литва, Чехия и Естония цените растяха по-бавно, отколкото в Испания и Люксембург.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо