19-04-2005

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

Красен Станчев

Институт за пазарна икономика

 

15 март 2005, 14:00

"Видимото и невидимото"

Текстът е публикуван в "Дневник"

Кавичките в заглавието не са ирония. Това е цитат от заглавието на мотивите на последния вот на недоверие. Като основание на вот те са прецедент в българската политическа практика. Близки до него предишни години са били вотовете по повод “цялостната политика” на правителството (по смисъла на чл.112, ал.1 от конституцията), например гласуваното “доверие”/”недоверие” към правителствата на Димитров, Беров, Виденов и Костов.

Има обаче една съществена разлика между “цялостна политика” и “управление в интерес на хората”, макар изходът от гласуванията да е типичен независимо от повода - правителствата или оживяват, или подават оставка. Тази разлика се състои в това, че “интересът” по подразбиране подлежи на описание и пресмятане, а по повод “цялостната политика” е по принцип достатъчно съгласие или несъгласие.

Същевременно общото между двата казуса е репутацията на правителството и неговата политика. Репутацията е най-общо онова в дадена услуга или личност, което се има предвид независимо от информираността на публиката за техните качества.

В предизборна година като 2005 не е излишно да се знае, че и интересът, и репутацията са по някакъв начин стопански феномен и подлежат на отчитане и оценка.

Какъв е “интересът на хората”

“Хората”, “народът”, “избирателите” и “българинът”, “българите” (в неточния коментарен език на социолозите) са неопределени и въображаеми величини. Едно от уточненията в тази неопределеност може да се внесе от статистиката. Гласуват онези, които са над 18 години, а някои “подрастващи” ще гласуват в относително близко бъдеще. Затова “интересът на хората” донякъде съвпада с онова, което се смята за население в трудоспособна възраст, т.е. над 15 години.

Кои са тези хора? Приблизителният отговор за 2004 е следният: около 1/3 произвеждащи и около 2/3 потребяващи произведен доход. Интересът на първите не е задължително да противоречи на този на вторите. Нормалните човеци произвеждат, за да са “по-добре” (каквото и да означава това) те самите и техните близки, т.е. част от мотивацията на тези хора е в благосъстоянието на част от хората в другите категории.

Интересът на политическите партии е за тях да гласуват всички. Защото всички са потенциални участници в политическия избор. Нищо че през 2004 това “всички” се разпада на тези две групи произвеждащи и потребяващи произведен доход.

Интересът на хората, които произвеждат, най-общо може да се търси и разгръща в следните няколко направления (или стечения на обстоятелствата):

1) Да работят повече, но да се въздържат от потребление за себе си (своите роднини, деца и др.), за да дават чрез правителството някому другиму повече.

2) Да отидат да произвеждат някъде другаде, където ще получават повече и ще задържат повече за себе си, било пряко - като парични средства, било косвено - като някакви други облаги сега или в бъдеще.

3) Да дават по-малко на правителството.

4) Да произвеждат по-малко доход.

Ако сега се опитаме да уточним интереса на политическите партии, ще се окаже, че той е сложна смесица между способността да се убедят избирателите да повярват в първото обстоятелство, да оставят повече разполагаем доход у произвеждащите го и да предотвратят последните две развития.

Репутацията на стопанската политика и партиите през 2005

През 2005 се произвежда повече доход (и това се случва осма поред година). Остават почти постоянни (за последните пет години) разходите на правителството като дял от общия доход (например БВП). Обяснението вероятно е, че произвеждащото съсловие по някакъв начин прави това в по-голям обем, като успява да дава на правителството по-малко. Иначе казано, репутацията на стопанската политика е горе-долу добра.

Преразпределителната тежест на човек от групата на произвеждащите добавена стойност през 2004 е поне 3000 лева пряко (като налични пари) изземван и прехвърлян доход.

Ако се отчитат и средствата в натура, т.е. т.нар. квазиданъци (данък време, разходи за работа с администрацията, съобразяване със законите, косвени и преки влияния на държавната намеса върху цените и пр.) преразпределителната тежест вероятно е около 4000 лева.

Дали това е много или малко, избирателите ще решат съзнателно или не на изборите и след това. Онова, което те ще отчитат, е репутацията на политическите партии.

Като стопански феномен репутацията е залог, който е изискуем по време на и след всяка сделка. В нея е включен и факторът време. Тя предизвиква желание да се плати за определено очаквано качество на дадена стока или услуга, като по този начин се спестят разходите за ориентация в тяхното многообразие и за избягване на риска от случайността на избора.

В политиката репутацията също е залог. Изборите са нещо като сделка, на която се изисква залогът от предишните избори.Натрупването на действия, уронващи авторитета, у нас отнема около година и половина - две. Избиратели ще предявяват претенции. Ако техните интереси са относително точно описани по-горе, възможно е относително лесно да се привлекат гласове на част от непроизводителните слоеве. Същинската задача е да се намери съчетание между избора на производителното съсловие и онези, които потребяват доход. Иначе казано, интересът на хората е тяхното благосъстояние за относително дълъг период от време, интересът и на подрастващите, а не само на застаряващите гласоподаватели. Вероятно след вече случилото се отваряне на кошницата с обещания за непроизвеждащите предстоят опити за привличане точно на производителното съсловие.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо