според правителството са различните мерки и програми, които се осъществяват в тази посока. Според информация на Министерството на труда и социалната политика в момента има действащи повече от 30 текущи проекти за насърчаване на заетостта на определени групи (младежи, трайно безработни, обезкуражени, курсове за преквалификация и т.н.).

По принцип има два основни подхода за справяне с последиците от преструктурирането на икономиката в областта на пазара на труда.

Единият е да се финансират различни инициативи, които да създават заетост - временна или постоянна. Най-често средствата за такива програми са от държавния бюджет, а в определени случаи са съфинансирани от различни донори. Най-общо ефектите от подобни програми са следните:

(1) определени групи от обществото получават плащания заради статута си;

(2) плащанията не са обвързани с полагането на труд (след определения в закона период на право на получаване на обезщетение в зависимост от трудовия стаж) и така не се постига основната цел - възвръщане на трудовите навици и социализиране на трайно безработните;

(3) с парите на всички данъкоплатци се финансират най-често нископроизводителни работни места;

(4) намалява или направо изчезва мотивацията на участниците в подобни програми за повишаване на квалификацията или намиране на друга работа;

(5) част от участниците в тези програми просто се възползват от предоставената възможност, като едновременно работят неформално и по този начин от една страна ползват незаконно средства, а от друга допринасят за заетостта в сивата икономика.

Алтернативният подход е създаване на максимално благоприятни условия за бизнеса. Сред най-важните промени, които ще имат ефект върху цялата икономика са намаляване на осигурителната тежест, намаляване на изискванията за започване на бизнес (срок на регистриране, премахването на изискването за минимален капитал и др.), премахване на минималната работна заплата, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труд (облекчени процедури по назначаване и уволнение); намаляване на административните режими и много други. Тези мерки ще имат следните резултати:

Вече съществуващите фирми ще имат сигурност за развиване на дейността си и стимулите за разширяване и инвестиране в създаването на нови работни места ще са по-големи. Това ще доведе до реално дългосрочно намаляване на безработицата.

ћЧаст от безработните по-лесно ще могат да започнат бизнес и ще отпаднат по естествен начин от пазара на труда. Много хора в момента не смятат, че държавата може да защити основни техни права (сигурност на договорите, защита на правата на собственост и др.) и затова не рискуват.

Какво е положението по света?

Има три основни системи на социални плащания.

Първата се среща в повечето страни в Западна Европа. При тях има силно развита социална държава, която защитава безработните и социално слабите. Разбирането е, че всеки гражданин като член на обществото има право на определен стандарт на живот независимо от обстоятелствата, включително способността за работа или желанието за работа. Като резултат, част от страните в Стара Европа “страдат” от висока “доброволна” безработица, тъй като част от трудоспособното население се възползва от щедрата система от социални плащания. В последно време някои страни се опитват да реформират традицията за безпрекословно право на социални плащания като Холандия (в началото на 2004 г. страната въведе нови мерки, при които бюджетите за социалните плащания бяха прехвърлени от централното правителство към местните и те вече са отговорни за предоставянето на услуги от типа социални плащания срещу работа), Великобритания (поставя се фокус на помощ за търсене на работа, отколкото на плащане за безработица) и Германия (прие се план, при който се получават помощи при трайна безработица единствено срещу извършване на работа).

Страните от Източна Европа имат различно схващане. Членството в обществото до голяма степен зависи от заетостта на всеки гражданин. В годините на планова икономика в тези страни нямаше официална безработица и трудоспособното население беше изцяло заето. В годините на преход голяма част от това население беше неспособно да се справи с новите условия и значителен дял от по-възрастните работници се превърнаха в дългосрочно зависими от помощта на държавата. Въпреки това в по-голямата част от тези страни не присъства логиката, че трябва да се работи, за да се получават социални плащания.

Страните от Северна Америка предлагат трети подход. Определящо е схващането да работиш и разчиташ на себе си, въпреки че също се наблюдава нарастване на зависимите от държавата хора. През 1996 американският Конгрес приема закон, който цели цялостна промяна на националната система за социално подпомагане. Резултатите са впечатляващи. Сред най-важните промени трябва задължително да се посочат следните:

(1) прехвърляне на средствата и пълномощията по отношение на социалните плащания от централната власт на отделните щати;

(2) въвеждане на изискването за извършване на работа за получаване на право на социално плащане;

(3) въвеждане на максимален срок от 5 години, за който един човек може да получава социални плащания. Резултатът от тази реформа надхвърля всички очаквания - на национално ниво исканията за получаване на всякакъв вид социални помощи намалява с 65% и се стабилизира на ниско ниво въпреки нарастване на нивото на безработица в последните години.

Какво да очакваме?

Разширяването на ЕС провокира много дебати по важни въпроси като данъчната конкуренция и общата селскостопанската политика. Не по-малко важен е въпросът как новите страни членки и кандидатки ще продължат с реформиране на социалните си системи. Съществува вариант, при който стара Европа може да се опита да повлияе в посока разширяване на системите на социално подпомагане с цел уеднаквяване. Като причини за това може да се изтъкне доводът, че новите страни трябва да следват примера как се създава “добро” и “справедливо” общество по подобие на западното.

Другата причина обаче, която е по-близка до реалността се нарича конкуренция. Свободното движение на хора и капитали не е в полза на западна Европа от гледна точка поддържане на скъпоструваща система на подпомагане. Ако размерът на плащанията при безработица в Източна Европа не нараснат до нивото на старите членки, това ще доведе да намаляване на конкурентното предимство на запада. От друга страна, не трябва да се пропуска фактът, че много от страните от Западна Европа привличат емигранти именно поради щедрата си система на социални плащания. Тези емигранти са необходими, за да може тази система да може да продължи съществуването си (различни изследвания показват, че повечето емигранти плащат социални осигуровки, без обаче да използват системата).

Всичко, казано досега, води до извода, че българското правителство трябва да ограничи активните мерки на пазара на труд; да предостави свобода на бизнеса, който единствено може да създава работни места и добавена стойност и възможно най-скоро да се премине към частна пенсионна система.