Наскоро в интернет страницата на Националния осигурителен институт се появи представяне “Изпълнение и ефекти от въвеждането на минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори”, с което се прави опит да се оправдаят въведените административни мерки. Какви данни изнася НОИ и какво стои зад тях?

С 13% са нараснали приходите в осигурителните фондове през първото тримесечие, което е с около 90 милиона лева повече спрямо същия период на 2002 година. Това научаваме от интернет страницата на Националния осигурителен институт, където е публикуван докладът “Изпълнение и ефекти от въвеждането на минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори”.

Всичко изглежда чудесно за НОИ. За шефовете му е важно да има колкото се може приходи и колкото се може по-малко разходи, т.е. те се радват, когато данъчното бреме расте и когато пенсиите са ниски. Да видим какво се крие зад това.

1. Когато приходите в някой държавен фонд растат, това означава, че повече средства са били взети от гражданите и бизнеса. А това води до обедняване на хората и повишава преразпределението през бюджета. От друга страна, пазарните реформи изискват точно обратното – те би трябвало да намаляват частта от доходите, с които държавата разполага. Значи това увеличение на приходите в НОИ е оценка за антипазарния характер на мерките, предприети от правителството.

2. НОИ отчита около 300 хиляди нови трудови договора. Една пета от тях са резултат от нормалните процеси на пазара на труда. Още 60 хиляди са в резултат от програмите за временна заетост, които не могат да се считат за реално създадени работни места. Освен това се отчитат и над 100 хиляди прекратени договора, около 30 хиляди от които са резултирали в нови договори. Също така част от хората, които са регистрирани по трудов договор от началото на 2003 година, вероятно са имали граждански преди това. В този смисъл те не са били в сивата икономика. Така се оказва, че огромната част от новите договори, които НОИ отчита като резултат от реформата, не са всъщност резултат от нея. Все пак част от нарастването на регистрираните трудови договори се дължи на новите мерки. Това, което не се отчита обаче е, че част от хората, които досега са си изкарвали прехраната, работейки в т.нар. сива икономика, вече няма да могат да се изхранват по този начин. Защото данъчно-осигурителното бреме върху светлата част от икономиката е такова, че част от работните места стават неефективни, когато това бреме трябва да се плаща. И така реалната безработица всъщност нараства.

3. НОИ отчита и увеличение с около 10% на осигурителния доход, върху който се заплащат осигурителни вноски. Част от това увеличение се дължи на инфлацията и на нарастването на БВП. Друга част обаче се дължи на въведените минимални осигурителни прагове и увеличението на минималния и максималния размер на осигурителния доход. С други думи, на административен натиск върху пазара на труда. Както знаем обаче, регулираният пазар на труда е значително по-инертен, На него новите работни места се създават по-бавно и съответно безработицата е на по-високи равнища. Така “реформата” забавя преструктурирането на икономиката и пречи да се откриват нови и по-производителни работни места.

4. Не трябва да забравяме, че НОИ получава огромни субсидии от държавния бюджет всяка година. За 2003 година са предвидени 945 милиона, но, както винаги, вероятно ще бъдат предоставени и допълнителни средства. Очевидно дори след въвеждането на административните мерки този дефицит не може да се покрие с приходите от осигурителни вноски. Това е един фундаментален проблем на сегашната пенсионна система, което я обрича на неизбежен банкрут в средносрочен план. Този банкрут може да има две разновидности.

Правителството може да се опита да намали размера на пенсията, измерен като част от средната заплата. Но да се получават много ниски пенсии означава, че пенсионната система не си върши работата – да осигури средства на пенсионерите -  и такава система се приема за несъстоятелна. Всъщност този начин за “справяне” с проблема е избран от НОИ - според прогнозите в актюерския доклад на института. Предвижда се средната пенсия да спадне като дял от средната работна заплата от 38% през 2003 година на под 30% след около 10 години и на около 25% в дългосрочен план. За да стане това трябва пенсиите да нарастват по-бавно от работната заплата. Това не е реалистично, доколкото всички правителства са изкушени да увеличават пенсиите, колкото е възможно по-бързо.

Вторият вариант е пенсиите да растат бързо, което ще доведе до увеличаване на данъците и/или дефицитите. По-високите данъци обаче означават по-бавен икономически растеж, а фискални дефицити могат да се финансират или с печатане на пари, или с държавен дълг. И двата варианта не могат да продължат дълго, така че резултатът пак ще е намаляване на реалната пенсия.

Единственият вариант за реформиране на пенсионната система, така че тя да може да осигурява пенсии, по-високи от сегашните мизерни нива, без да се разчита на административни мерки и увеличение на данъците, е въвеждането на капиталонатрупващата система. При нея средствата, плащани като пенсионни вноски, се натрупват в лична сметка и се инвестират, което носи ежегодна доходност. Така срещу по-ниски пенсионни осигуровки се получава по-висока пенсия при пенсиониране. За такава реформа обаче е нужна политическа воля и реформаторски дух, който засега не се забелязва в правителството.