5 декември 2003 15:50

Акцизи: Това което се вижда и това, което не се вижда

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

През последните седмици сме свидетели на активен дебат на тема – определяне на акцизите на горивата. В един момент правителството реши да остави фирмите сами да се споразумеят за размера на акцизите. На практика това бе покана за изясняване кои фирми са по-добрите лобисти, за да бъдат удовлетворени техните искания. По този начин, това беше разбрано от бизнеса като сигнал за нови протестни действия (при това по-масирани), като средство за определяне на “по-важните фирми”. Така се стигна и до сериозен натиск върху правителството.

В крайна сметка, тъй като представителите на бизнеса очаквано не се споразумяха, управляващите взеха ново проекторешение, според което акцизът върху пропан бутана нараства с 80 лева, а върху бензина и дизеловото гориво с 55 лева на тон. Първоначалното предложение предвиждаше нарастване от 100 лева за пропан-бутана и 50 лева за бензина и дизеловото гориво за тон.

Коментар:
1/ По време на дебата не стана ясно какво публично благо се финансира със средствата, набирани посредством акцизите. Например икономически подход за определяне на акциза е обвързването му с разходите за поддържане на пътища и замърсяването на околната среда. По отношение на поддържането на пътищата би било логично, всички шофьори да плащат в зависимост от “потреблението”, тоест изминатите километри, като ставката за различните горива би следвало да е еднаква. Когато става въпрос за околна среда би следвало облагането да зависи от степента на замърсяване.

2/ Освен това на нас не ни е известно правителството да е правило анализ за това, как ще се отразят по-високите акцизи върху средата за бизнес като цяло и върху отделните групи от обществото. Единствено в доклада към Закона за държавния бюджет за 2004 г. се казва, че увеличението на акцизите ще доведе до “евентуално свиване на потреблението на горива с 10-15% в резултат на по-високите акцизни ставки”.

3/ Прехвърлянето на отговорността върху бизнеса с обяснението “да се разберат” е твърде неясен и странен подход. Когато става въпрос за публично благо, което ще съществува независимо от промяната на размера на акциза (ще се финансира през общите данъци), стремежът на всички е да платят по-малко.

4/ В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите се казва, че промените целят хармонизиране с законодателството на ЕС в тази област. В последствие ЕС или свързани понятия се повтаря многократно. Човек остава с убеждението, че това е още едно действие на правителството за съгласуване на законодателството с ЕС.

Ако обаче, се погледнат минималните изисквания на ЕС за акцизи се оказва, че положението не е точно такова (виж таблицата). Например акцизът за пропан-бутана е по-висок от минималните изисквания на ЕС още преди последното увеличение. При това положение, правителството следва ясно да обясни пред обществото какви други цели преследва с промяната на акцизите.

Нива на акцизите в ЕС и България

* Съгласно последното проекторешение

5/ Правителство е поело ангажимент към ЕС за хармонизиране с минималните равнища на акцизите в Общността до приемането на България, тоест вероятно до 2007 г. Тъй като мандатът на сегашната администрация изтича преди тази дата е възможно въпросът с акцизите да бъда оставен за решаване от следващото правителство.