|
“Петрол" , "Лукойл България",
"OMV България", "Шел България", "Еко Петролиум"
и Българската петролна и газова асоциация
поискаха да се въведе лицензионен режим за
вносителите на горива; за лиценза кандидатите ще
трябва да внесат гаранция от 4 млн. лв.
Това можеше да се очаква. В
крайна сметка, големите играчи на пазара
поискаха картелизирането му с държавна подкрепа.
Това е явен отговор на протестите на
“газаджиите”, които блокираха центъра на София в
опит да “извият ръцете” на министъра на
финансите.
Каква е кратката история на
борбата между “специалните интереси” на пазара
за горива?
1. В България допреди две години
потреблението на пропан-бутан се облагаше само с
ДДС, т.е. не се събираха акциз, пътна и еко
такси. Логичният резултат бе значително
по-ниската крайна цена на това гориво; затова
много собственици на автомобили монтираха газови
уредби и спряха да купуват бензин или дизел.
2. Така постепенно делът на
потребление на бензин и дизел спадна, за сметка
на търсене на пропан-бутан.
3. Газостанцията изисква по-малко
първоначални инвестиции от бензиностанциите,
което даде възможност на много предприемачи на
навлязат в тази ниша на пазара.
4. От друга страна, докато
продажните цени на “Лукойл Нефтохим” за
бензините и дизела са като че ли най-добри в
региона, то при пропан-бутана производители от
съседни цени изглежда предлагат по-добри
условия. Това – логично – предполага, че
бургаската рафинерия може да задържи по-голям
пазарен дял при течните горива, отколкото при
газта.
5. Конкуренцията – мерена като
достъп до пазара, брой участници и алтернативни
източници на доставка – е по-голяма в продажбите
на дребно на пропан-бутан, отколкото в
продажбите на бензин и дизел.
6. Както вероятно повечето хора,
преминали през основен курс по икономическа
теория ще се досетят, възможностите за печалба
са по-големи на тези пазари, където
конкуренцията е по-слаба. Следователно, от
дистрибуцията на бензин и дизел се печели повече
(сметнато на единица продажба), отколкото от
тази на газ.
7. Отделно от това, за
вносителите (поне някои от тях) на газ е явно
по-лесно да избягват част от дължимите данъци,
отколкото за големите международни дистрибутори,
действащи на българския пазар.
И така, рационалното икономическо
мислене подсказва какви са интересите на
компаниите, поискали държавната намеса за
ограничаване на конкуренцията: пречки пред
малките конкуренти, и като цяло – ограничаване
пазарния дял на пропан-бутана. Първоначалните им
искания, съвместими със стопанската логика и
общовъзприетата представа за справедливост – за
изравняване на акцизите и стриктен контрол от
данъчните на обектите за продажба на горива - не
бяха изпълнени от правителството. Те могат да
продължат с принципната си позиция и да търсят
обществена (и оттам – политическа) подкрепа. Но
исканията за лицензиране на вносителите е
директен опит за ограничаване на конкуренцията
чрез държавна намеса. Което е нещо много
по-различно от искането всички да бъдат облагани
еднакво с данъци.
Ако трябва да обобщим, всеки
поиска – напълно рационално – това, което
отговаря на бизнес интереса му. Това е изцяло в
реда на нещата. Мандатът на политиците на власт
обаче не е да дадат всекиму по нещо, или да
помогнат на този, който плати най-много, или
дори на този, които заплашва да противопостави
най-много “избиратели”. Тяхната работа е да
следват определена политика, основана на
принципи, между които са равенство пред закона и
свобода на инициативата (който се съмнява, да
прочете пак Конституцията). В случая, това
означава максимално ниско данъчно облагане
(включително чрез забавяне и отлагане на
хармонизиране на ставките с директивата на ЕС),
еднакво за всички горива, и запазване на
свободния достъп до пазара на всички
предприемачи.
|
