Таблица 1: Нарастване на вземанията от неправителствения сектор

Източник: БНБ, Паричен отчет

Създава ли проблеми кредитната експанзия?

Според МВФ ръстът на кредитите е проблем, защото хората и фирмите използват част от парите, получени от банките, за да купуват вносни стоки и услуги, което увеличава дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Връзката между дефицита по текущата сметка и нарастването на кредита е обаче не е съществена за развитието на стопанството. Ситуацията в момента е следната – домакинствата взимат назаем и купуват повече вносни стоки. Но те взимат повече назаем, защото нетните капиталови потоци към страната се увеличават. С други думи, чуждестранни спестители финансират българско потребление, а в същото време намалява финансирането от българските спестители за чуждестранните кредитополучатели. Когато повечето домакинства задлъжнеят над определена граница, и/или пък лихвите на международните пазари се покачат, новите кредити ще намалеят (а и ще има връщане на стари), оттам – разполагаемия доход за текущо потребление ще намалее, и съответно ще намалее вносът на потребителски стоки. Тогава дефицитът по текущата сметка ще намалее, и съответно ще намалее излишъкът по финансовата сметка.

Ако има проблем, той е в грешните сигнали, които новия кредит, в тази му част, създадена заради монетарната експанзия в САЩ и еврозоната, изпраща към стопанските агенти. Но проблемите на паричната теория и обясненията на бизнес цикъла не могат да се обсъждат в настоящия материал.

Управителят на БНБ Иван Искров смята, че “Сегашното ниво на дефицита по текущата сметка не е дестабилизиращо.”

Според управителя на БНБ Иван Искров:

В изказването на Иван Искров се забелязва, че БНБ заема по-скоро неутрална позиция и желае да накара банкерите да се замислят и да преценят доколко биха възникнали проблеми в бъдеще, отколкото директно да се намесва в дейността им. Показателен е и фактът, че БНБ няма да въвежда кредитни тавани. Все пак БНБ планира да приложи някои косвени мерки, касаещи кредитната експанзия.

Мерките на БНБ

От второто тримесечие на 2004 г. БНБ ще намали от 120 на 90 дни срокът за класифициране като загуба на една рискова експозиция при натрупване на просрочени плащания по главницата и лихвите. За банките чисто практически това ще означава, че ще заделят повече провизии, т.е. ще отчетат по-ниска печалба и ще платят по-малко данък върху печалбата (евентуално този данък ще бъде платен след няколко години, но тогава ставката ще е по-ниска). От друга страна банките ще имат повече провизии, за да покрият евентуални проблемни кредити. Проблемът е, че се подхожда отново административно и централизирано към банките. По-добрият вариант е да се предоставят повече права на мениджмънта на банките да определя кои кредити са проблемни, което означава и мениджмънтът на съответната банка да носи отговорност ако е сгрешил (така много бързо в банковата система ще останат само тези банкери, които наистина знаят как се управляват банки – останалите ще бъдат уволнени).

БНБ ще премахне минималния праг от 10 хиляди лева за регистрация на кредитите в централния кредитен регистър на банките. По този начин всички кредити, отпуснати от търговските банки, ще бъдат регистрирани в този регистър. Създаването на кредитен регистър е много полезно за банките, тъй като им дава информация за експозицията на техните клиенти. Разбира се, трябва самите банки да имат желание да участват в такъв проект. Те, както обикновено, се опитват да прехвърлят работата и финансирането на БНБ, което обаче може да се обърне срещу тях, защото кредитният регистър в БНБ може да се окаже далеч по-неефективен отколкото ако е под контрола на самите банки.

БНБ няма да намали нивото на минималните задължителни резерви на банките, които сега са 8% от депозитната им база. Тази мярка означава, че БНБ се опитва да води парична политика, което не бива да се допуска при валутен борд. Така ще се намали нарастването на кредитите, но това е макро погледът. Обаче задължителните резерви са еднакви за всички банки – и за рисковите, и за консервативните, т.е. микро погледът показва, че ще се намалят както възможните лоши кредити, така и възможните “добри” кредити, които са много повече. А кредитите са важни за икономическото развитие. С други думи, за да не фалират случайно 2-3 банки, се предлага политика, която ограничава цялата банкова система и намалява икономическия растеж. Това не само намалява растежа, но и е вредно за самата банкова система, защото пречи на слабите банки да бъдат изчистени от системата по начина, по който това става в останалите сектори, а именно чрез фалит.