|
Наскоро представената официална
статистика за чуждите инвестиции в България
изглежда даде основание на администрацията да се
похвали, че бизнес средата е подобрена
значително.
Притокът на преки чуждестранни
инвестиции (ПЧИ) за деветте месеца на тази
година e почти толкова голям колкото за цялата
2002. На тази основа от Министерство на
икономиката чухме, че очакванията за цялата 2003
са за около 1.4 млрд. долара ПЧИ в България.
Има няколко неща, които
заслужават коментар:
1) Притокът на инвестиции в
България наистина се увеличава и това е
най-добре видимо от увеличеният дефицит по
текущата сметка на платежния баланс. В този
смисъл текущият дефицит не може да е нещо
негативно за стопанството (както често чуваме от
колеги), тъй като е продукт на ускорената
инвестиционна динамика.
2) Инвестициите не са друго освен
създаване на нови капиталови стоки. На
национално ниво обаче има и друга възможност –
инвестиция се нарича и преместването на
капиталови стоки на дадена национална територия.
(Затова поне част от инвестициите са съпроводени
със текущ дефицит, който е резултат от внос на
инвестиционни стоки.)
3) Държавната администрация счита
за инвестиции и приходите от приватизация. Това
на микро-икономически ниво вероятно е коректно
да бъде наречена инвестиция. На макро-ниво
плащането за държавни активи е инвестиция само и
единствено ако тези пари финансират създаването
на производствени активи (нещо, в което
държавата не е особено успешна).
4) Инвестициите в България според
традицията от последните шест години са
приоритетно “български” (ако изобщо такова
деление е възможно). С други думи, спестяванията
на българите са основен източник на финансиране
на инвестициите в българската икономика. Все още
очакваме данните на НСИ за потреблението (и
следователно спестяванията) на българите през
разглеждания период.
5) Препоръчително е държавната
администрация да се въздържа от обещания, които
са “домейн” на частния сектор, като инвестиции,
БВП и заетост. В противен случай рисковете –
освен от неизпълнение на “обещанията – са и от
вълна от искания за национален просперитет,
които ще дойдат (или по-скоро ще продължат) от
страна на синдикатите, социалистическата партия
и другите опозиционни партии. |
