|
Идеята за разширен достъп на
най-различни органи до данъчните досиета, сега
разглеждани като “данъчна тайна”, може да не
навреди, но със сигурност е безсмислена от
гледна точка на преследване на престъпниците.
1/ Прочитът на Наказателния
кодекс показва, че единствените престъпления,
които имат общо със сведения, потенциално
съдържащи се в данъчните досиета, са именно
престъпления, свързани с данъчни измами.
2/ По мандат, а и съобразно с
нормалната правна логика, данъчната
администрация е тази, която единствено се
занимава с “проблеми на данъчното облагане” (чл.
7 от Данъчно-процесуалния кодекс)
3/ Следователно, нарушения на
данъчните закони – като например подаване на
декларации с невярно съдържание – които са
определени като “престъпления” по смисъла на НК
могат да се установят първоначално единствено от
данъчната администрация.
4/ По разпоредбите на ДПК, чл.
87, данъчният орган трябва да уведоми прокурора
при констатирано нарушение, което може да
представлява престъпление. Тогава “данъчната
тайна” се сваля.
5/ При нарочно разследване от
страна на прокуратурата и органите на МВР на
определено лице, последните могат да поискат от
съд сваляне на данъчната тайна, и окръжният съд
е длъжен да се произнесе до 24 часа по искането.
От всичко написано дотук следва,
че сегашната законова уредба предоставя
възможност за преследване както на “данъчни
престъпници”, така и на “други престъпници”,
доказателства за чиято вина могат да се намират
и в данъчните им досиета. Ако правителството
предлага промени, това означава, че то декларира
поне следното:
- че някои институции са умишлено
злонамерени и корумпирани;
- че прокуратурата трябва започне
да събира данъчните задължения, защото
министерството на финансите вече е неспособно да
се справи |
