17-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

 

11 януари 2003 12:45

Конституционната криза на ЕС: вместо супердържава съюзът трябва да учреди свободен пазар

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Томаш Телук*, Тех Сентрал Стейшън**

ЕС трябва да се съсредоточи по-скоро върху създаването на свободен пазар отколкото върху създаването на допълнителна бюрокрация. Съществуващият проект за нова европейска конституция е остатък от времето на социализма, предрешен в одеждите на “социалното пазарно стопанство”. По-добро решение би било естественото развитие към общ свободен пазар, което да замени изкуствената политическа интеграция.

Бюрократичното управление, което би наложила новата конституция, следва да бъде отхвърлено. Икономистите казват, че европейската икономика губи годишно милиарди евро потенциален доход поради анти-пазарно законодателство (1). Отделно тежката европейска бюрокрация струва по 100 милиарда евро на година.

Стагнацията е гарантирана
ЕС се намира в продължителна стагнация и онова, от което икономиката в действителност се нуждае, е да се сложи край на държавната намеса. Регулирането на европейската икономика се превръща в бедствие. Социалните системи на няколко страни от съюза са пред банкрут. Според последните данни на Юростат БВП на Евроландия се е свил през второто тримесечие на 2003 с около 0,1%. БВП на шест страни - Франция, Германия, Италия, Холандия, Дания и Белгия – спада. Но еврократите не искат да се откажат от политиката на безотговорно дефицитно финансиране на разходите. Те искат да отделят общия пазар на съюза от останалия свят със високи мита и с вътрешни регламенти.

Сега ЕС прима нови членове, но ги дискриминира със законодателство, направено в интерес на западните производители. Сегашната дългосрочна стратегия е като финансова пирамида – първите момчета печелят, следващите плащат разходите. Европейският интервенционизъм е резултат от параноята за защита на националните пазари, разпространила първоначално след края на Втората световна война и утвърдила се окончателно през 90-те години на миналия век. По оценка на МВФ, повече от половината от световната търговия бива регулирана с нетарифни средства. Потребителите плащат прекалено много заради правителства, които биват побеждавани от промишлени лобита, професионални съюзи и фермери (2).

Опасностите на централизацията
Няма никакви стопански причини за централизирането на икономиката, предлагано от проекта за конституция на ЕС. Европейското богатство може да се създава с механизмите на свободния пазар: доброволно сътрудничество, свободно движение на работна сила и капитали и уважение към правата на собственост. Двадесет и петте страни, които скоро ще съставят ЕС, би трябвало да учредят нова зона за свободна търговия и да премахнат почти 100 000-те страници регламенти на Европейската икономическа зона. Това е единственият начин, по който западните страни биха могли да предотвратят стагнацията, а страните от изтока биха могли да не страдат от регламентите.

Обединението на Европа трябва да бъде естествено и икономическо, а не изкуствено и политическо. Когато през 1952 г. е създадена Европейската общност за въглищата и стоманата – предшественик на днешния Европейски съюз – е било възможно финансовите цели да бъдат постигнати без създаването на каквито и да било междуправителствени органи. Но договорът от Маастрихт, подписан през 1992 г., е крайъгълният камък по пътя европейската свърхдържава. Днес предложението към данъкоплатците е да плащат на три равнища на бюрокрация – регионална, национална и международна. Ограничаването на суверенитета означава зависимост от решенията на европейската свърхдържава. Обещанията за пълна заетост и равен за всички икономически растеж не са нищо повече от социалистическа утопия. Брюкселските политици трябва да поучат централно-европейски партньори. В Централна Европа данъците са по-ниски и икономическият растеж е по-висок.

Икономически, а не политически
Освен това ЕС трябва да се отвори към глобализацията и да си сътрудничи със всички страни, извън рамките на регионалните споразумения. Икономическата интеграция е по-ефективна от политическа. Извън ЕС, страните от Европейската зона за свободна търговия (ЕФТА) печелят повече, а инфлацията и безработицата са по-ниски. Свободната търговия и доброволното икономическо сътрудничество са ключът към успеха. Европейската икономическа общност (ЕИО) не е споразумение за свободна търговия , но членството в ЕИО носи повече ползи от пълната политическа интеграция с ЕС. ЕИО преодолява митническите препятствия, но това не е митнически съюз. Страните членки водят собствена търговска политика. Страните от ЕФТА участват и в Споразумението от Шенген. Членовете на ЕИО не прехвърлят законодателната власт на своите национални парламенти на европейските институции. Административният персонал на ЕФТА е само 150 човека. Бюрокрацията на ЕС плаща на почти 30 000 чиновника.

Европейските страни следва да работят преди всичко за своята икономическа интеграция. Политиците трябва да насърчават икономическата интеграция без никакво налагане на нови регулации, които са дискриминационни по отношение на бизнеса от Централна и Източна Европа. Създаването на нова европейска общност за свободна търговия без политически и бюрократични структури би благоприятствало бързото развитие на региона. Само един свободен общ пазар може да води Европа към осъществяване на Лисабонската стратегия за създаване на най-конкурентната световна икономика. Но конкурентността е резултат от човешката креативност, предприемчивост и свободно сътрудничество. За съжаление проектът за Европейска конституция отхвърля тези елементарни ценности на капитализма и свободния пазар.

--------------------------------------------------------------------

* Томаш Телук е полски журналист, които пише по въпроси на политиката, свободата и технологиите. Статиите му се появяват в издания като: Ржеч Посполита, Тигодник Повшечни и Сивитас. От 2001 е управител на интерактивната агенция ТелукНет (www.teluk.net). Тя е пример за малко предприятие, което работи в глобална среда. Мисията е в ТелукНет е в света, в който господства телеинформатиката, да обръща внимание на факта, че текстът е основа на общуването. Затова ТелкНет предлага формиране на уеб-съдържание, управление на това съдържание и съставяне на творчески маркетингови послания на полски, английски, испански, руски и немски. Оригиналът на статията може да бъде намерен на следния адрес: http://www.techcentralstation.com/111903F.html. [Б. пр.]

** Публикуваме тази статия с любезното съгласие на Тех Сентрал Стейшън (ТСС)– портал, кото търси отговорите на въпроси, произтичащи от сблъсъка на технологиите и политика. ТСС вярва, че възможностите, предоставяни от свободния пазар и технологиите са почти неограничени. ТСС се спонсорира от корпорации, които вярват в технологията и способността й да подобрява съвременния живот: AT&T, ExxonMobil, General Motors Corporation, Intel, McDonalds, Microsoft, Nasdaq, National Semiconductor, PhRMA и Qualcomm. [Б. пр.]

(1) Комбинираният ефект от спазването на законодателството на ЕС отделните страни членки струва на фирмите през 2000 540 милиарда евро (Виж: SIGMA (OECD), Improving policy instruments through impact assessment, Sigma paper No. 31, 17 May 2001, p. 40) [Б. пр.]

(2) Смята се, че през 2000 протекционизмът на ЕС се равнява на около 600 милиарда евро или на около 7% от БВП на съюза. През същата година с различни мерки съюзът е защитил около 200 000 промишлени работни места , което е струвало на потребителите 43 милиарда евро или по 213 000 щатски долара на работно място. (Виж: Tomas Larsson, The Race to the Top. The Real Story of Globalization, Washington D.C., Cato Institute, 2001, p. 63.) [Б. пр.]

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо