|
Тази е първата по същество
политическата седмица на 2004. Съдейки по
пресата, предполага се, че интересът на
публиката е към детайла на това кой кого ще
победи и къде са народните представители.
Всъщност проблемът с
политическите партии в България е в техните
послания.
В името на стопанството и
благоденствието на страната през 2004 и след
това, на гражданството му е нужна партия,
която да се бори за ниски данъци и е много
вероятно то да подкрепи такава партия.
Например обещание за 25%
конвенционално данъчно (преки данъци плюс
задължителни осигуровки) бреме през 2005 е
напълно осъществимо и реформата може да
продължи в същата посока.. В тази номинална
четвърта част от дохода 10 на сто от него
може да бъде “плоското” му облагане, а по
7,5% може да се пада на пенсионните и
здравни |
Мотото на института през
2004
“Данъчното облагане е
прехвърляне на част от националния продукт
от ръцете на отделните хора в тези на
правителството, с цел да се финансира
обществено потребление или разход. Както и
да се нарича това прехвърляне – данък,
принос, задължение, акциз, мито, помощ,
субсидия, дарение или доброволен подарък, то
всъщност е тежест, наложена върху отделните
хора (били те в лично или корпоративно
качество) от управляващата сила на момента с
цел доставка на потребление, което тя може
да смята подходящо, за сметка на хората.
Накъсо, това е налог в буквалния смисъл на
думата.”
Жан Батист Сей, Трактат по
политическа икономия, кн. ІІІ, гл. VІІІ |
осигуровки. Както показа ИПИ през
октомври и ноември 2003 това са стойности на
облагането, при които не се случват никакви
сътресения, освен известно съкращение на
администрацията и субсидиите. При положение че
възникне партия с такова послание, е възможно да
се обърне съревнованието между политическите
партии – от надпревара за повече
преразпределение към спор за това как да се
намалят данъците и да се увеличи разполагаемия
доход.
Разбира се, вероятно е срещу
партията на 25-те процента да се появи партия на
85-те процента. Ползата от такова
противопоставяне е очевидна: всички разбират за
какво става дума.
С известна условност може да се
допусне, че представените днес в парламента
партии са партии на 50-те процента. Т.е. те
инстинктивно искат половината от онова, което
хората произвеждат, макар и да не си признават.
Ако бъде публикувана информация за
данъкоплатците по различни сегменти на дохода –
което нито едно правителство не иска да прави,
за да не се разбере кой пие и кой плаща – ще
излезе, че на хартия комбинираните тежести са
към 70 на сто от създадено в икономиката. В
същото време, въпреки опитите на редица
правителства, нито едно от тях не може да дигне
безкрайно правителствените разходи – те се
задържат около 40% от БВП. Това става
благодарение на онези, които не плащат данъци.
Доколкото тежестите са над 50%, всяко обещание
за снижаването им до 25 на сто изглежда
привлекателно.
Защо не се появяват такива
партии? Най-вероятната причина за това е липсата
на група хора и политически водачи, които да
имат смелостта да я създадат и способността да
разбират процесите в икономиката.
Не би било лошо. Все пак през
2005 ще има избори. |
