|
1. В светлината на историята на
сделките с “БТК” и “Булгартабак”, нееднократно
коментирана от института, замисълът на
правителството да ремонтира правилата на
раздържавяването са напълно разбираеми. Тези
правила също са обсъждани и изследване от
института. Към това становище прилагаме списък с
изследвания, становища и коментари, които могат
да бъдат от полза при разработването реформата
на приватизацията.
2. В сегашната уредба, независимо
от намеренията при нейното разработване, бяха
заложени решения, които създадоха практически
пречки за гладкото протичане на процеса. Тези
решения и пречки са следните:
· А) Бе формулирана цел на
приватизацията, което позволи разглеждане на
сделките в съда и вземането на решения според
целесъобразността, както я преценява съда, а не
продавача.
· Б) “Правоимащите” бяха отрязани
от привилегиите им по предишната уредба, което
ги накара да ги търсят по други поводи, без да
подбират средствата.
· В) Контролът по договорите за
продажба бе отделен самата продажба. Контролът
остана административен, а не бе поставен върху
основите на Закона за задълженията и договорите
и в прерогативите на съда, което, от една страна
засили политическите нагласи към приватизацията
и така даде негласна подкрепа на борещите се за
привилегии, а от друга – не предотврати
възможните противоречия между административния
контрол и съдебния, оскъпи и донякъде обезсмисли
процеса на контрол, запазвайки неговите
недостатъци. Това бе фактор на забавянето на
раздържавяването.
· Г) Прехвърлянето на права,
експертиза и документация от предишните
продавачи (органите по чл. 3. от стария закон)
също забави и замъгли процеса, макар и за
относително кратък период от време.
3. В същото време старата уредба
бе детайлна, но не и задълбочена. Затова почти
всички действия на нейна основа се оказват в
рамките на закона и не са подсъдни. Това
означава, че цялостно или частично завръщане към
нея е практически невъзможно и политически
неудобно. В крайна сметка усъвършенстване на
съществуващата уредба изглежда невъзможно. Всеки
опит да се прави това ще съживи искрено или
показно желание за “перфекционизъм”, “защита на
националната гордост”, “привличане на
стратегически инвеститори” и пр., което ще
създаде още по-лоша рамка от сега действащата.
4. Възможните решения са
следните:
·А) Преустановяване на действието
на закона;
· Б) Преформулиране и фактически
отказ от определяне на целите на
раздържавяването;
· В) Реформа на
следприватизационния контрол в посочения по-горе
смисъл;
· Г) Най-доброто решение е
законът да казва просто, че всичко, което
подлежи на раздържавяване, се продава да
публичен търг с явно наддаване. Вероятно нито
правителството, нито опозицията ще подкрепят
такъв подход. Затова следващият по достойнства
изход е описан по-долу.
· Д) Провеждане на оставащите
процедури по раздържавяване по реда на специално
законодателство за всяка сделка или пакет от
сделки; това законодателство следва по
необходимост да включва определения на:
продавача, прилаганата процедура и общи
параметри на сделката (без т.нар. “социални
цели”); практиката на сега разработваните
стратегии може да се запази, но в смисъла,
посочен по-долу.
· Е) Всяко специално
законодателство трябва да мине предварителен
тест, който да включва: анализ на ползите и
разходите, разгледани най-малкото в средносрочен
аспект и преглед на алтернативни решения в
смисъл на алтернативни процедури и изисквания
и/или последици от отказа от приватизация.
Приложение
http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/privatization-industrial%20policies.pdf
http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/all_Environment.doc
http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/postprivat_bg.pdf
http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/fiscal_bg.pdf
1. IME
Цел или средство е
приватизацията? Преглед на стопанската политика
2. IME
Дебатът по новия приватизационен
закон
3. IME
Дебати по Закона за приватизацията и
следприватизационния контрол
4. IME
Новите дрехи на приватизацията
5. IME
Какво показа Бялата книга?
6. IME
Задава ли се Епизод II на
следприватизационния тормоз?
7. IME
ВАС и приватизацията на БТК:
вероятните решения
8. IME
БФБ - София АД през 2002 г. -
промени и мечти
9. IME
Приватизацията в Сърбия |
