|
Съвсем скоро Комисията за защита
на конкуренцията (българската антимонополна
комисия) реши, че конкуренцията е силно
заплашена, защото една компания, произвеждаща
бира, си позволила да раздаде над 20 000 награди
на своите клиенти (включително лек автомобил и
билет за футболен мач за финала на Шампионската
лига). По тази причина тази компания беше
глобена с 215 000 лева. Какво не е наред с това
решение и всичките подобни на него решения?
1. Една компания може да продава
бира, а друга компания може да продава билети за
лотария, които носят големи награди. В момента,
в който, обаче, някоя компания продава
едновременно бира и възможност за награда, тя
бива глобявана, защото “нарушава конкуренцията”.
Оказва се, че продажбата на два продукта
едновременно е голяма опасност за конкуренцията.
По същата логика би трябвало да се глобяват и
тези, които продават в комплект компютри и
монитори.
2. Решението на комисията
накърнява едно от фундаменталните права –
правото на собственост, на което, както всички
би трябвало да знаем, се основава цивилизацията.
Правото на собственост гарантира, че човек може
да контролира и владее своята собственост, което
означава, че може и да сключва сделки с други
лица по повод на своята собственост. С други
думи, ако две страни сключат доброволно договор
това, което държавата трябва да прави е да
гарантира спазването на този договор чрез
съдебната система, а не да го нарушава и да
глобява една от страните по него.
3. Комисията за защита на
конкуренцията смята, че защитава конкуренцията
като се намесва на пазара. Логически погледнато,
обаче, това е пълен абсурд. Конкуренцията е
израз на свободата на индивидите да преследват
своите цели. Намесата на държавна комисия е
антипод на тази свобода. Няма как чрез
средствата на несвободата да се защитава
свободата.
4. Големите глоби, налагани от
комисията, създават стимули за корупция, което
само по себе си е много голям проблем за
конкуренцията. Защото създава корумпиран имидж
на българската администрация, а това прогонва
много от нормалните инвеститори, които не искат
да си цапат ръцете в подобна страна.
5. Комисията за защита на
конкуренцията незнайно защо смята, че знае коя е
правилната конкуренция и коя не е правилната
конкуренция. Това много силно напомня на
централното планиране при комунизма.
Конкуренцията е процес на откриване, при който
никой не знае предварително докъде ще се стигне.
Намесата на комисията възпрепятства този процес.
6. Антимонополните комисии
исторически са възникнали в резултат на това, че
много законодатели в края на ХІХ век са приели
за чиста монета твърденията на Карл Маркс, че
свободният пазар води до монополизация и високи
цени. Никой сериозен икономист не приема вече
теориите на Маркс, следователно причините за
съществуване на антимонополния закон вече ги
няма.
Българската международна бизнес
асоциация (БИБА) в своята бяла книга предложи
частично решение на проблема – отмяна на
съответния член от закона за защита на
конкуренцията. Мотивите са “Рекламата и
промоциите са част от ежедневието на бизнеса и
на самите потребители. Тази забрана води отново
до неяснота и несигурност в бизнеса на
търговците.”
За размисъл на комисарите от
Комисията за защита на конкуренцията прилагаме и
следните мисли от 1962 на Алан Грийнспан,
председател на съвета на управителите на
Федералната резервна система на САЩ:
Цялата структура на
антимонополните закони [...] представлява една
неразбория от икономическа ирационалност и
невежество.
[...]
Светът на антимонопола напомня
за Алиса в Страната на чудесата: привидно
всичко е, но както изглежда то не е в същото
време. [...] Това е свят, в който действията,
насочени към ограничаване на конкуренцията, се
определят за криминални, когато са предприети
от бизнесмените, но са възхвалявани като
“просветени” когато са предприети от
държавата.
[...]
Никой не знае колко нови
продукти, процеси, машини и намаляващи
разходите сливания не са се случили, убити от
антимонополния закон преди да се родят.
Алан Грийнспан
|
