06-02-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

 

6 февруари 2003 16:25

Вместо произвол - Агенция за произвола

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Увод

Предишният вариант на проектозакона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност нарушаваше четири принципа на правото: допускането, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено; равенството пред закона; недопустимостта на обратно действие на нововъвеждани норми и презумпцията за невинност. Тогава се създаваше перфектна рамка произвол. Затова и публикувахме коментар на тези особености на проекта във в. "Капитал", бр. 37 от 2003. Сега произволът остава, но преди всичко в предполагаемата дейност на още не създадена агенция (“за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”).

Сега новият вариант на проекта нарушава явно само презумпцията за невинност. Означава ли това, че законът трябва да бъде приет? Определено – не.

Четирите принципа могат да работят само заедно. Нарушаването на един води до неспазване на другите и до ерозия на управлението на закона.

Преценката
Преди проектът казваше, че недействителни са определени сделки (“за които съществуват достатъчно данни, че е придобито от престъпна дейност”) с имущество, извършени след 1 януари 1990. Т.е. проектът нарочно оневиняваше онези, които са подкрепяли тероризъм, търгували с оръжие, наркотици и хора, прали и/или фалшифицирали пари и са се занимавали с контрабанда преди тази дата, независимо дали това е ставало под закрилата на държавата, БКП или “братските” партии и правителства.

Сега това оневиняване е отпаднало. За сметка на това е въведено действието по усмотрение на нарочно създавана агенция.
Преценката – както предлага проекта - има няколко основания:

· “Достатъчно данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност” (чл. 2, т. 2 и други разпоредби);
· притежание на “имущество със значителна стойност” и ”започнало наказателно преследване” (чл. 3, ал. 1), като под значителна стойност се разбира имущество с предполагаема стойност над 30 000 лева;
· “основателно предположение, че [имуществото] е придобито от престъпна дейност” (чл. 3, ал. 2; чл. 5, ал. 1).

Статутът на агенцията
От предишният вариант е запазена схемата на действие, че първо се блокира и отнема имущество, а след това се доказва. За разлика от преди обаче, това става, когато въпросното имущество не е възстановимо на други правоимащи или не подлежи на конфискация по други закони.

“Агенцията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” е ключовата институция, която ще преценява и съответно ще нарушава посочените принципи. В самия текст на законопроекта предишните антиконституционни текстове са почти изчистени. Доколкото агенцията не е създадена, за нейната дейност не може да има съждение. Затова всички, които виждат недостатъците на закона или конституционният съд ще се окажат без аргументи при обсъждането на законопроекта.

Агенцията е към министъра на финансите. Нейният директор е политическо назначение. Мандатът му е пет години.
Това означава, че агенцията и съответно законът ще бъдат използвани предимно за политически цели. Слабо е вероятно агенция с такъв ранг да контролира самото правителство и управляващата партия или коалиция. Нейният ранг не може да бъде издигнат, защото ще бъде нарушена субординацията в наказателното производство, особено в следствието, но и в административния процес.

Събиране на информация
Според замисъла агенцията ще събира информация от данъчните, финансовото разузнаване, вътрешния държавен финансов контрол, сметната палата, агенцията по приватизация, фирменото отделение на съда и “съответните служби на общинската администрация” (чл. 20). Това са девет източника на информация, на “основателно подозрение”. Освен сметната палата и фирменото отделение, които условно може да се смята за независима институция, останалите органи за силно зависими от централната власт.

Процедурата
Органите на досъдебното производство също информират агенцията за започнали наказателни преследвания (чл. 27). Когато по преценка на агенцията са налице “достатъчно данни” – това понятие не е определено и не може да бъде определено по задоволителен начин – тя иска от съда да наложи блокиране (“обезпечителни действия”) на имуществото. Съдът трябва да каже “да” или “не” същият ден (чл. 29, ал. 1). Ако това стане процедурата предвижда, че друга държавна агенция, тази за “държавен вътрешен финансов контрол” започва проверки на заподозрените юридически лица и еднолични търговци. Впрочем тези лица са частни и не е ясно защо точно АДВФК трябва да ги проверява. След това директорът на агенцията, ако смята, че събраните доказателства са достатъчно, изпраща в съответния окръжен съд искане за отнемане на имуществото (чл. 34). Съдът не може да откаже и публикува обява за делото в “Държавен вестник”, след това до три месеца се събират други претенции и съдът започва собствено набиране на доказателства (чл. 35). Решението на съда може да се обжалва по ГПК. (Но действията на агенцията не подлежат оспорване.)

И така, процедурата е следната:

· плеяда държавни институции подозират;
· след това уведомяват агенцията;
· тя измисля нещо по повод достатъчното данни;
· моли съда да запорира имуществото, като на съда е наложен срок, а процедурата е подобна на мълчаливо съгласие;
· след това друга държавна агенция започва стопанско и финансово проучване;
· агенцията преценява и иска от съда процес за отнемане на имуществото.

Накъсо нещата изглеждат така: учреждения на изпълнителната власт се упражняват в подозрение, съдът казва “да” или “не” на блокирането на имуществото и сетне решава по същество дали да го отнеме. Агенцията не носи отговорност.

Ефектите
Всяко имущество над 30 000 лева е основание за подозрение. По-дребните собственици ще бъдат първия обект за упражняване на новата власт, на-малкото защото нещата са добре проследими. Според относително консервативни оценки, черната икономика (т.е. забранената от закона стопанска дейност) е около 1 милиард лева годишно. Този обем не е проследим по принцип.

Законът ще бъде приложен първо към опозицията, вероятно онази, която е по-малко свързана с организираната престъпност.

Изпълнителната власт ще стане по-безотговорна.

Операторите на черната икономика вероятно ще се откупят или в голямото си мнозинство – ще се спасят от действието на този закон.

Доколкото мандатите на изпълнителната власт и на агенцията се разминават, агенцията ще се превърне нещо като втора прокуратура – ще зависи само от себе си.

Затова тя ще може да бъде използвана и след поредните избори.Досегашните идеи за данъчна полиция ще трябва да бъдат отложени или съществено променени.

Както писа по-рано през седмицата колегата Георги Ганев, всичко това ще се отрази доста зле на икономиката.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо