Преди две седмици, малко след скандала с програма “Ден” и малко преди началото на дебата по държавния бюджет в парламента, в едно национално радио се състоя странен дебат. Участваха Милена Милотинова, председател на комисията по медиите в НС, Георги Стоев като представител на Българското общество за индивидуална свобода и с включване по телефона - Кирил Гоцев, генерален директор на БНТ. Георги Стоев предложи спиране на бюджетната субсидия за БНТ, БНР и БТА, а Милена Милотинова предложи радикално различната форма на субсидиране “задължителна потребителска такса”. Кирил Гоцев пък пряко заяви, че телевизията не може да съществува без държавна субсидия, и че, между другото, “хора, които нямат опит в управление на нещо различно от личния си автомобил” не могат да коментират как се финансира и управлява медиа.

Най-вероятно парламентът и тази година ще одобри харченето на близо 80 млн. лв. на данъкоплатците за издръжка на държавните медии. Но ние, данъкоплатците, искаме поне да не ни правят на глупаци. Можем да преглътнем тази субсидия наравно с всички останали “приоритетни” проекти на правителството, с което се поддържат губещи предприятия или се подкрепя (социално) електорат. Но не искаме да я приемем като неизбежна необходимост, както се опитва да ни убеди директорът на БНТ. Последният път, когато посетих интернет страницата на СЕМ, преброих малко над 100 лиценза за телевизии и далеч повече за радиопрограми. Много от тези оператори имат национален обхват. Не ми е известно да получават субсидия от държавния бюджет и въпреки това съществуват. Тук, разбира се, защитниците на “обществените медии” веднага биха репликирали, че се самоиздържат само комерсиални оператори, които не отделят време за публицистика, новини или култура. На тези хора горещо препоръчвам да се включат в някоя кабелна мрежа (струва 14-15 лв. на месец в София) и да отделят по няколко часа на ден за гледане на различни програми. А ако пътуват с автомобил, да забравят за няколко часа за касетата с последния албум на любимия си рок или фолк изпълнител и да претърсят радиоефира. Ще бъдат изненадани да открият изобилие от новини, политика, дебати, културни афиши и прочие тематични предавания. Впрочем, ако имате къса памет, да припомня - най-гледаните предизборни дебати не се състояха в държавните радио и телевизия.

Накратко, сериозната журналистика няма да изчезне без държавната субсидия.

Но субсидията със сигурност изкривява поне няколко пазара: на новини, защото БТА конкурира с държавни средства всички останали частни агенции; на реклама, защото държавните медии не са принудени да разчитат само на рекламни приходи; на труд, защото частните медии трябва да се конкурират за талантливи журналисти, сценаристи и оператори с държавните пари. Но затова както председателят на комисията по медии, така и генералният директор на държавната телевизия мълчат.

Нагло!