|
От седмица в
държавата ни се разиграва драма. Прокуратурата нареди на МВР за
три дни да залови разхождащите се на свобода престъпници. И МВР
тръгна да ги залавя. Резултатът: някакви хора са вкарани в
арестите на някакви основания. Един е убит след като полицаи го
обстрелвали с над 15 гранатомета. Никой така и не разбра каква
точно е дефиницията за престъпник. Никой не обясни и как е
възможно 368 души с взета мярка за неотклонение "задържане под
стража" и още 108 души с влезли в сила присъди да се разхождат на
свобода. МВР и прокуратурата си стиснаха ръцете и си обещаха пак
да работят заедно.
Звучи като лоша
шега, но не е. Просто е израз на абсурдната ситуация, в която се
намират правораздавателните и правозащитните органи в страната. От
години насам тази ситуация периодично намира проява в показни
акции със странни кодови названия, целящи да покажат, че
институциите все пак ги има и се борят с престъпността. Ефектът
обикновено е никакъв. Просто защото подходът очевидно е сбъркан.
Нямам
претенциите да съм познавач на похватите в борбата с
престъпността. Но като средно интелигентен гражданин, на който
професионално му се налага да следи какво става в държавата, ми се
струва, че каквито и силови прояви да намира борбата с
престъпността, те вероятно никога няма да доведат до желания
резултат :
- докато
антимафиоти в свободното си време пазят мафиоти;
- докато
прокурори и съпруги на прокурори се държат така, сякаш за тях
важат по-особени правила от тези за простосмъртните граждани;
- докато е
възможно някой да отнеме човешки живот, а след това години
наред необезпокоявано да води нормален живот в очакване на
присъда;
- докато няма
нито един заловен и осъден за показните убийства от десетина
години насам;
- докато на
стотина метра от всяка групичка магистрални проститутки
задължително стои полицай;
- докато пътни
полицаи приемат дребни суми, за да не съставят акт за
пътно-транспортно нарушение;
- докато е
възможно някой да си закупи шофьорска книжка и след това да тръгне
да заплашва живота на другите участници в движението;
- докато е
възможно някой в пияно състояние да нарани и убие хора, а след
това отново да кара кола;
- докато е
по-лесно и по-евтино да се развива бизнес в сенчестата, отколкото
в легалната икономика;
- докато няма
нито един осъден кредитен милионер или шеф на източена банка;
-
докато държавни служители със скромни доходи демонстрират завидно
благосъстояние;
- докато е
възможно уличени в корупция прокурори да продължават да са
прокурори;
- докато ни
съветват да излезем от заведението, ако в него влезе съмнителен
бизнесмен;
- докато всички
ние се крием, когато ограбват и/или убиват съседа ни;
- и най-вече
докато съзнателно или несъзнателно възпитаваме децата си, че да си
“мутра” означава да всяваш страх и да имаш власт над другите.
Или с други
думи, докато институциите не спазват собствените си правила,
държавата няма да е в състояние да гарантира на гражданите си
това, за което те плащат данъци, а именно, че ще защитава живота и
собствеността им. Всички ние ще продължаваме да живеем с чувството
за безнаказаност и безсилие, а така наречените “престъпници” ще са
най-свободните хора в държавата. Защото дяволът обикновено се крие
в детайлите. | 