|
Основател и
председател съм на едно квартално гражданско сдружение. Преди
години бях председател на друго (“градско” ли беше, “национално”ли
беше – не помня), член съм на поне четири професионални гилдии,
наблюдавам отблизо работата и сътруднича на едно училищно
настоятелство.
Гражданската
ми активност облече поредната си гиздава дреха онзи ден, когато
прекарах три часа, в малко хаотичен обмен на мнения и страсти, с
група на ентусиазирани, честни и много начетени хора, които
защитават ценности, сходни с моите.
Познахте –
основаваме сдружение!
Сигурно съм
активен и свободен гражданин, ще кажете. Ами кажете го, приятно е
за измъченото ми постсоциалистическо ухо!
Доколко
ефективен съм обаче?
Преценете:
Кварталното ми гражданско сдружение линее. Всички негови членове
очакват единствено моята инициатива; предишното гражданско
сдружение умря удавено в скандали (а беше за психично здраве!).
Така любимото ми училищно настоятелство привижда директора на
училището като основна причина за трудността да обедини родителите
около себе си (не че е лесно – напротив!) и се занимава с
отхвърляне на едни или други свои членове...Професионалните ми
гилдии мижитурстват и ядрото от по няколко члена (обикновено с
добри позиции в държавната система) се кипри и преразпределя
частни пазари на услуги. И доволства.
А
“Държавата” гледа и ехидно се усмихва.
Мисля, че
гражданинът не е само индивид, който вижда неправдите, нанасяни от
държавата върху отделния човек и неговата свобода. Гражданинът има
особената способност да си сътрудничи с други граждани в полза на
граждански каузи - да се свързва, да преговаря, да разменя
интереси, да страда и да възнаграждава. И всичко това – по своя
воля, представете си.
Това особено
качество ми се изплъзва често. Не знам как е с вас.
В началото
винаги е лесно – имаме идеята (тя е освободителна по правило,
хуманна и особено умна). Печелим дори проекти (“Казахме ли ви, че
сме страшни!”).
Имайте
търпение – след година, две, три разбираме, че сме събрали за да
нахраним професионализма си (лошо няма!), а по-малко гражданската
си позиция.
Става ясно,
че интересите са много и различни. Нещо повече – ние дори не ги
обявяваме много открито (сякаш за гражданина е срамно да има
интереси!).
Каузата се
пропуква, удържаме положението с малко власт или с някоя-друга
апаратна игра, представителността ни се свива, нарояваме се на
групи и така до неизбежния край.
Дай Боже, по
тази спирала да се движат само моите проекти и гражданска
активност – с един калпав гражданин светът няма да се свърши!
Мисля,
обаче, че това се случва често.
Та, думата
ми е за моята неукост като гражданин.
Способността
да бъда не какъв да е, а ефективен гражданин не се учи в
пародийните часовете по т.нар.”гражданско образование”.Аз се учех
стихийно: митингите, малко книги, малко предприемачество и
риск....
Липсва ми
нещо ...
Ще го нарека
умения за живот в група. От граждани.
Мисля, че
вече имаме много опит, от който, за съжаление, не извличаме поука. | 