|
|
Напоследък аз,
гражданинът, суверенът на Републиката, все по-често откривам колко
малко разбирам собствените си желания и намерения и колко по-добре
моите представители в парламента разбират и отстояват интересите
ми.
През последните
дни например научих, че имам непреодолимо желание да се возя на
по-скъпи автомобили. Защото плащането на повече ДДС върху цената
на автомобилите, които мога да си позволя, не прави тези
автомобили по-нови, по-здрави и по-екологични, а единствено
по-скъпи. Но какво да се прави – вероятно това е желанието на
избирателите и народните представители са длъжни да се съобразяват
с него, ако искат отново да получат доверието на гражданите.
През миналата
седмица открих и неподозираното досега желание да плащам акцизи за
домашнопроизвежданите вина и ракии, да го правя единствено на
определените от закона места и само при лицензирани търговци. Е,
това определено ще оскъпи виното и ракията, но какво да се прави –
вероятно това е желанието на избирателите и народните
представители са длъжни да се съобразяват с него, ако искат отново
да получат доверието на гражданите.
Досега не ми беше минавало през ум колко важно е за мен да имам
възможност да доказвам законния произход на имуществото ми, по
отношение на което някои държавни служители могат да имат данни,
че може да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност.
Както беше модно да се казва в едно отминало време – експроприация
на експроприаторите. Разбира се, целта е благородна и е същата,
както и в предходните случаи - отнемането на имущество в полза на
държавата. Е, разбира се, само докато гражданина не докаже, че не
е престъпник, но какво да се прави – вероятно това е желанието на
избирателите и народните представители са длъжни да се съобразяват
с него, ако искат отново да получат доверието на гражданите.
Но
моите скрити желания са свързани не само с острата потребност да
се освободя от колкото може повече доходи, плащайки все по-високи
данъци, акцизи и осигуровки. Или пък да получа колкото е възможно
по-малко и по нискокачествени услуги в общественото
здравеопазване, осигуряване или образование. Не, това не е
достатъчно. За
да имам държавата която искам, то строгите закони, които важат за
гражданите, не трябва да са толкова строги към висшите държавни
чиновници. Поне не и по отношение на използването на компенсаторни
финансови инструменти за покупка на държавна собственост (например
жилищни имоти) от министри или техни приближени държавни
служители.
Но какво да се
прави, вероятно това е желанието на избирателите в републиката -
да бъдат просто публика.
|
