08-04-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Георги Ангелов

Институт за пазарна икономика

Утре в "Дневник"

Аз, гражданинът

6 март 2004 16:15

Аз не съм националист

 

В България има група от хора, които наричат себе си националисти. Те се стремят по всякакъв начин да докажат, че българската нация превъзхожда с нещо останалите нации; изпитват възхищение от българските царе, които са завладели много земи; смятат други народи за по-недостойни, защото тяхната държава не е на 13 века; смятат, че лозунгът “България на три морета” най-добре отговаря на “националните интереси” и т.н.

Нека да разгледаме един често изтъкван повод за гордост. Преди векове един или друг български цар е завладявал за някакъв период от време определена територия, която преди това е била част от съседни страни. Това е било свързано с водене на множество битки и войни, което означава, че за целта е трябвало да се поддържа армия. Армията се състои от войници, които често не са станали такива по собствено желание, а по заповед от царя или под заплаха от наказание. Освен това армията се нуждае от оръжия и продоволствия, събирани от населението насилствено. Най-силните мъже се бият вместо да произвеждат, а голяма част от това, което се произвежда, се изземва за нуждите на войската. По този начин лесно констатираме, че воденето на войни означава по-голяма бедност за населението на страната.

Това обаче не е всичко. При войните загиват много хора, други биват ранени и носят последиците от войните цял живот. Много майки загубват децата си, много жени овдовяват, много деца стават сираци, много хора губят приятели и роднини. Така, освен бедност, войната води и до големи душевни страдания.

При военни действия повечето от потърпевшите са мирни граждани, които са се оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Освен това мирните граждани често страдат и при преминаване на войски през тяхното населено място, което често означава грабежи, убийства, изнасилвания.

Негативните ефекти, които съпровождат една война, са много и очевидни. Те ощетяват или нараняват и двете страни във войната. Едната от тези страни, обаче, е причината за войната, тя е агресор, а другата е принудена да се отбранява, за да запази живота и имуществото на своите граждани. В много случаи българската държава е била агресорът.

Друго нещо, с което националистите се гордеят, е това, че българската държава е създадена преди повече от 13 века. Това особено често се използва като аргумент когато се цели да се покаже колко България превъзхожда Америка. Те не се замислят обаче, че откакто е възникнала, Америка е страна на свободата и демокрацията, на знанието и възможностите, за разлика от България. Те не се замислят, също така, че университетът Харвард, например, е създаден много векове преди Софийския университет, при това като частен образователен проект, реализиран в резултат от усилията на отделни граждани, а не е създаден от държавата с цел да подражава на други страни.

Национализмът не е оправдан, той противоречи на здравия разум и резултатът от него е негативен – виждали сме практическите резултати от прилагането му на практика, особено в крайните му агресивни варианти като нацизма и фашизма, от които повечето хора се отвращават.

Национализмът е изкривяване на историята, а не изучаване на история и черпене на поуки от нея – опит, който е полезен за настоящето и бъдещето. Като цяло национализмът е отказ от заемането на гражданска позиция.

Аз, гражданинът, не съм националист.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо