|
Сълзите на Н. Михайлова на граничния пункт Кулата - Промахон
белязаха падането на Шенгенските визови ограничения. Цивлизованият
свят ни позволи да го навестяваме без предизвестие и може би
по-важното, без да се подлагаме на унизителното редене на опашки
за визи пред посолствата.
И
емоционално по-сдържаният Соломон Паси реагира по същия начин на
церемонията по присъединяването към НАТО в Брюксел. Този път и
залогът е несъизмеримо по-мащабен. Приемат ни в клуба на богатите,
силните и солидарните. На победителите в историческите
противоборства на ХХ век.
В
приветствените речи и слова във Вашингтон,
и в
Брюксел неизменно
се повтаряше рефренът за свободата и ролята на НАТО за нейното
опазване. Българските анализатори по-често наблягаха на гаранциите
за сигурност, които организацията дава както на своите членове,
така и на евентуалните бъдещи инвеститори. За да станем богати и
силни, трябва да сме с богатите и силните. При малко повече
въображение се добавяха и възможностите за противодействие на
конюнктурни стечения на обстоятелства в региона, в който все пак
границите са все още предмет на спорове и бъдещи споразумения.
Популярен анализатор дори определи “цивилизационния” ни (и своя
собствен) избор като избор на разума, противен на избора на
сърцето.
Без
съмнение членуването в клуба на силните и богатите прави достъпни
стандарти на сигурност, непостижими извън този клуб, и насърчава
очакванията за по-бързо измъкване от мътилката на безвремието.
Свободата?
Трябва още малко да бъдем търпеливи. Тя е отредена за поколението,
което няма да е способно да разбере, че Life after communism is
the afterlife of communism**.
- -
-
*Димитър Димитров e политолог, член
на Българско общество за индивидуална свобода
**
Животът след комунизма е животът на комунизма след това - англ.
| 