|
|
Сякаш небето над София се стовари
миналата седмица върху главата на своя трикратен, мистично слял
име и пост завоевател. Столичният кмет бе временно отстранен от
длъжност от столичен съд по искане на столичен прокурор,
самосезирал се от проверки, поръчани от столичния областен
управител. И ти ли, Бруте, сигурно вътрешно е изстенал Софиянски
по адрес на всеки от споменатите, които в началото на третия му
мандат внезапно се втренчиха в съмнителна сделка от края на
първия. Прав е бил - нито Халите са най-голямата му далавера, нито
поръчителите и изпълнителите на елиминирането му са различни от
него самия. Основният мотив и на Неговите, и на Техните действия,
е бил идването на власт и запазването й; големи служби за тях
самите и големи възможности за награждаване на онези, които са им
помогнали да стигнат до властта; както и възможност за ощетяване
на онези, които са им се съпротивявали. И Той, и Те са в еднаква
степен водени от личен интерес. И Той, и Те са еднакво велики.
Защо Те остават, а Той трябва да си ходи?
Така може би изглежда проблемът за
Софиянски. Но не и за софиянци. Първият ще каже - трябва да
останем всички, ако може до живот. Вторите - че трябва да си ходят
всички, ако може веднага. Кое от двете ще се случи, ще определи
отговора на въпроса чие политическо време изтича - на модела, или
на тези, които го олицетворяват. Ако е само на
най-компрометираните му представители, на кметските избори в
столицата през есента (които са предрешени), ще бъде избран някой
нов Софиянски. Ако изтича времето на модела, първо софиянци, а
после и всички българи трябва да започнат да избират сами.
Разбира се, всички ние имаме право
на "рационално невежество", тоест правото да се интересуваме от
неща, полезни за всекидневието и благоденствието ни, а не от
политически въпроси, върху които не можем да влияем. Едва ли някой
преди половин година си е губил времето да сравнява предизборните
програми дори на тримата основни кандидати за кметове. От една
страна, защото е трябвало да работи, за да си изкарва хляба, от
друга - защото е бил сигурен, че всички го лъжат. Който софиянец е
гласувал за Софиянски през октомври 2003, ако не е бил негов
клиент, вероятно е сключил "пакетна сделка" - гласувал е заради
едно-единствено негово обещание, дори да е бил несъгласен с
останалите. Или по-вероятно е прелял гласа си към него, "за да не
вземе комунист и София". Е, взе я "злоупотребяващ със служебното
си положение". Кога е имало разлика между комунист и крадец?
Защото за това става дума - за
грабеж. Социологът Франц Опенхаймер посочва, че има два основни
начина да придобием средства за задоволяване на нуждите си -
работа и грабеж, собственият труд на човека и насилственото
присвояване на труда на другите. "Трудът и свободната размяна са
"икономически средства" за придобиване на благосъстояние,
присвояването на труда на другите - "политически средства." След
като чу решението на апелативния съд, Софиянски каза, че сега ще
има повече време да се занимава с политика...
Но само кметът ли ни е проблем?
Изхождайки от презумпцията на Опенхаймер, можем да разберем
произхода на държавата, пише либертарианският писател Дейвид Боаз.
Държавите възникват тогава, когато една група хора завладява друга
група и вместо да ограби победената група и да продължи нататък,
започва й взема данъци, за да я пази. Вместо да ограбят победената
група и да продължат нататък, завоевателите се заселват на мястото
и преминават от грабеж към данъци.
Май и този септември няма да бъде
май.
- - -
*"Изборът на Софи" (1982) - филм на Алън Пакула, в който еврейска
майка в нацистки концлагер е принудена да избира кое от двете
си деца да пожертва, за да оцелее
|
