18-05-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Калин Манолов

 

Аз, гражданинът

Съвместна публикация с "Дневник"

18 май 2004 11:15

Изборът на Софи*(янци)

 

Сякаш небето над София се стовари миналата седмица върху главата на своя трикратен, мистично слял име и пост завоевател. Столичният кмет бе временно отстранен от длъжност от столичен съд по искане на столичен прокурор, самосезирал се от проверки, поръчани от столичния областен управител. И ти ли, Бруте, сигурно вътрешно е изстенал Софиянски по адрес на всеки от споменатите, които в началото на третия му мандат внезапно се втренчиха в съмнителна сделка от края на първия. Прав е бил - нито Халите са най-голямата му далавера, нито поръчителите и изпълнителите на елиминирането му са различни от него самия. Основният мотив и на Неговите, и на Техните действия, е бил идването на власт и запазването й; големи служби за тях самите и големи възможности за награждаване на онези, които са им помогнали да стигнат до властта; както и възможност за ощетяване на онези, които са им се съпротивявали. И Той, и Те са в еднаква степен водени от личен интерес. И Той, и Те са еднакво велики. Защо Те остават, а Той трябва да си ходи?

Така може би изглежда проблемът за Софиянски. Но не и за софиянци. Първият ще каже - трябва да останем всички, ако може до живот. Вторите - че трябва да си ходят всички, ако може веднага. Кое от двете ще се случи, ще определи отговора на въпроса чие политическо време изтича - на модела, или на тези, които го олицетворяват. Ако е само на най-компрометираните му представители, на кметските избори в столицата през есента (които са предрешени), ще бъде избран някой нов Софиянски. Ако изтича времето на модела, първо софиянци, а после и всички българи трябва да започнат да избират сами.

Разбира се, всички ние имаме право на "рационално невежество", тоест правото да се интересуваме от неща, полезни за всекидневието и благоденствието ни, а не от политически въпроси, върху които не можем да влияем. Едва ли някой преди половин година си е губил времето да сравнява предизборните програми дори на тримата основни кандидати за кметове. От една страна, защото е трябвало да работи, за да си изкарва хляба, от друга - защото е бил сигурен, че всички го лъжат. Който софиянец е гласувал за Софиянски през октомври 2003, ако не е бил негов клиент, вероятно е сключил "пакетна сделка" - гласувал е заради едно-единствено негово обещание, дори да е бил несъгласен с останалите. Или по-вероятно е прелял гласа си към него, "за да не вземе комунист и София". Е, взе я "злоупотребяващ със служебното си положение". Кога е имало разлика между комунист и крадец?

Защото за това става дума - за грабеж. Социологът Франц Опенхаймер посочва, че има два основни начина да придобием средства за задоволяване на нуждите си - работа и грабеж, собственият труд на човека и насилственото присвояване на труда на другите. "Трудът и свободната размяна са "икономически средства" за придобиване на благосъстояние, присвояването на труда на другите - "политически средства." След като чу решението на апелативния съд, Софиянски каза, че сега ще има повече време да се занимава с политика...

Но само кметът ли ни е проблем? Изхождайки от презумпцията на Опенхаймер, можем да разберем произхода на държавата, пише либертарианският писател Дейвид Боаз. Държавите възникват тогава, когато една група хора завладява друга група и вместо да ограби победената група и да продължи нататък, започва й взема данъци, за да я пази. Вместо да ограбят победената група и да продължат нататък, завоевателите се заселват на мястото и преминават от грабеж към данъци.

Май и този септември няма да бъде май.

- - -

*"Изборът на Софи" (1982) - филм на Алън Пакула, в който еврейска майка в нацистки концлагер е принудена да избира кое от двете си деца да пожертва, за да оцелее

home    top


© 2002 Още Инфо