|
В
последно време Столичната община демонстрира
(засега по-скоро намерение за) активизиране
на мерките за противодействие на
неправомерното паркиране в София. За
повечето софиянци, за които проблемът с
паркирането по улиците не е претърпял
никакво благоприятно развитие от времето на
късния социализъм, е ясно, че подобни
кампании нямат и не могат да имат никакъв
ефект. Най-малкото защото третират
последиците, а не първопричините за
проблема. А освен всичко друго и заради
факта, че частично проблемът се дължи и на
индивидуални морално-етични и ценностни
модели, които трудно се променят със стикери
и глоби.
Живея на голям централен
столичен булевард в т. нар. синя зона. На
първия етаж на кооперацията ми в преустроен
апартамент се помещава заложна къща. От
години насам всяка делнична сутрин очевидно
специално назначен за целта служител
"затваря" свободните места за паркиране на
булеварда със сгъваеми столове - да пазят
място за колите на "наште хора". По този
начин, освен че създава заетост, бизнесът
пести пари за служебен абонамент. Пък и така
системата е доста по-гъвкава. Много важно,
че си е откровено насилие спрямо правото на
другите шофьори да паркират на иначе по
принцип достъпната улица. Очевидно
необезпокояван от представителите на
"Паркинги и гаражи", съответният служител по
цял ден разнася два-три бели сгъваеми стола
насам-натам по булеварда, блокирайки
свободните (и/или освобождаващите се)
паркинг места и прогонва нахалниците,
дръзнали да си помислят, че могат да
паркират на "нашта улица". И така - до края
на работния ден.
Всъщност този макар и нелеп
по същество пример е показателен в поне три
аспекта.
Първо, докато
съобразяването с правилата излиза по-скъпо
от нарушаването им, за много хора
рационалният избор ще се свежда до второто.
Затова и май никой не храни особени илюзии,
че глобата от 15 лв. за неправилно паркиране
ще освободи тротоарите от паркирали коли -
може и да се окаже по-изгодна в сравнение с
цената на платените паркинги в центъра или с
алтернативния разход за обикаляне по улиците
в търсене на подходящо свободно място.
Защото каквото и да се говори, общината
очевидно поставя коня пред каруцата и се
опитва чрез санкции да реши проблем, чието
решение е в създаване на адекватна
инфраструктура.
Второ, знаково е
отношението на т.нар. компетентни органи.
Конкретният казус като че ли не влиза в
правомощията, пък и очевидно не е интересен
за т.нар. полеви служители, обикалящи района
и поставящи скоби на "неправомерно"
паркиралите коли. Поради някаква причина не
е интересен и за Столичния инспекторат. Не е
много ясно обаче дали изведнъж няма да им
стане интересно, ако улицата се затвори със
стол не от заложната къща, а от
простосмъртен гражданин. При всички случаи
неясните отговорности и прилагането на
правилата на дискреционна основа няма как да
не създават проблеми при спазването на
същите тези правила. Това е особено видно
при дейността на т.нар. паяци, където
дискрецията стои в основата на санкцията и
поставя на сериозно изпитание
справедливостта.
Трето, примерът
показва набиращата все повече последователи
култура на поведение, характеризираща се с
принципа "нарушавам правилата, защото мога".
Прилагането на този принцип показва
определен дефицит на етични норми и
ценности, водещи в крайна сметка не само до
неспазването на някакви си правила, но и до
несъобразяването и/или до нарушаването на
правата на другите хора. А това вече е
проблем на и за обществото.
|
