|
България е страна, в която се извършват
значителен брой престъпления. Това е сериозен
проблем за българските граждани и поради тази
причина в държавния бюджет се отделят значителни
средства за полицията. Понякога, обаче, тези
средства не се използват за борба с
престъпността. Ето няколко примера:
1. Наскоро на служители на МВР беше наредено да
свалят рекламни билбордове, намиращи се в
близост до паметника на Васил Левски в София.
Ясно е, че докато тези служители са се
занимавали с тази дейност те не са могли да се
занимават с борба с престъпността. С други думи,
част от ценния ресурс на полицията и МВР е бил
отнет и използван за неща, които трудно могат да
се свържат с подобряване на сигурността на
гражданите. Тук трябва да споменем и това, че в
случая освен времето на няколко полицаи са
отнети и ресурси от ръководството на МВР, тъй
като се е наложило лично главният секретар на
министерството да се разпореди. Свалянето на
билбордове (ако въобще трябва да се прави) е
относително проста техническа операция, за която
не е оправдано използването на ценен полицейски
ресурс.
2. Преди няколко седмици служители на полицията
затвориха офиса на единствената компания, която
предлага евтини полети от България към Европа.
Причината – компанията няма лиценз
(а
дали има нужда от такъв е по-скоро съдебен казус).
Отново възниква въпросът – необходимо ли е
полицейски служители да се занимават с проблем,
който е далеч от борбата с престъпността? Ясно
е, че много от съществуващите лицензионни режими
в България са безсмислени и съществуват
единствено заради желанието на бюрократите да
имат власт. И да се губи ценно полицейско време
с опити за прилагането на тези безсмислени
лицензи е непростима загуба на ресурси при тази
висока престъпност.
3. По-рано през годината беше решено, че всеки
човек, който притежава дори една цигара
марихуана ще влиза в затвора за значителен
период от време. Прилагането на този закон,
разбира се, отново тежи върху полицията и
нейните служители. Пушенето на марихуана
(а
и на тютюн)
очевидно е доброволен акт и когато се извършва
от пълнолетни граждани не води до накърняване на
собствеността и личността на други граждани
(освен
когато се пуши сред непушачи в затворено
помещение, но това е друга тема, която отново не
е работа на полицията).
От пушенето няма жертви и следователно то не е
престъпление като кражбата, убийството и др.под.
Колкото повече ресурси на полицията, обаче, се
насочат към преследване на “престъпления” без
жертва от рода на пушенето на марихуана, толкова
по-малко ресурси ще има за борба с истинските
престъпления – тези, при които има жертва.
Често политиците действат сякаш живеем в някакъв
идеален свят, в който има безкрайно много
ресурси и те могат да постигнат едновременно
всички възможни цели. Това обаче не е случаят в
реалния свят – в него ресурсите са ограничени и
не дават възможност за постигане на всички
възможни цели. Затова е важно ресурсите да се
насочват към постигане на най-важните приоритети
– при полицията това без съмнение е
престъпността. Още повече, че борбата с
престъпността е безспорен приоритет, за разлика
от много други цели, по които има сериозни
спорове. |
