03-02-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Българско общество за индивидуална свобода

Мартин Димитров

Институт за пазарна икономика

 

3 февуари 2005 15:50

"Булгартабак" - приказка без край

 

“Бритиш американ тобако” (БАТ) се отказаха от сделката за “Булгартабак” поради политическите условия в страната. В тази новина няма нищо неочаквано, при положение че инвеститорите бяха “шашардисани” от политическите игри, в които бяха въвлечени. Това е поредната провалена процедура за приватизация на компанията. Въпреки многото полемики конкретните параметри на сделката не станаха ясни, тъй като не беше осигурена необходимата прозрачност за обществото. Провалено бе и заседание на парламента, което трябваше да внесе повече яснота.

Негативни ефекти от провалената сделка:

Първо. Серията от нереализирани сделки е сигнал за инвеститорите, че силната политизация около “Булгартабак” на практика прави приватизацията невъзможна. Малко е вероятно да започне нова процедура преди изборите, а дори и да започне, е слабо вероятно да доведе до сделка.

Второ. В една евентуална нова процедура инвеститорският интерес ще бъде още по-нисък или въобще няма да го има и съответно цената ще бъде по-ниска. Вероятно единствено фирми със съмнителна репутация ще изявят желание за участие в нова процедура. На всички вече стана ясно, че докато ДПС не разреши, няма да има сделка.

Трето. Предприятията от сектора ще продължат да трупат загуби, така че с всяка изминала година ще стават все по-непривлекателни за продажба. Ще се налагат допълнителни субсидии от страна на държавата. Като цяло конкурентоспособността на отрасъла ще намалява. За 2005 предвидените премии за тютюнопроизводителите възлизат на 111.7 млн. лв., което е около два пъти повече от субсидията за останалата част от земеделието, която е 65 млн. лв. (не включвам кредитите и временната финансова помощ). Това означава, че този отрасъл е най-силно зависим от държавна помощ и съответно - най-далеч от пазарни отношения в сравнение с цялото земеделие. Повечето съседни страни приватизираха този отрасъл, така че очакването е през следващите години тютюнопроизводството да произвежда продукция само за вътрешния пазар поради липса на друго търсене. След влизането в ЕС и отпадането на митата за внос, демонополизирането ще се случи по пазарен начин, защото по-ефективните производители ще изместят ниско ефективните. При този сценарий е възможно да се стигне до фалит на “Булгартабак”, ако не се приватизира преди това.

Четвърто. Губещи от развалянето на сделката са и тютюнопроизводителите, защото се спира развитието на отрасъла. Те ще продължат да бъдат изключително зависими от държавната политика и ще разчитат на социалните програми на правителството. На практика на тях им се отнема възможността за развитие, защото в този сектор пазарът продължава да “отсъства”. Така че данъкоплатците ще трябва да продължават да плащат за поддържането на непазарни отношения в този отрасъл.

Пето. От провалената сделка страда и имиджът на България, защото за пореден път процедурите не се спазват и условията постоянно се променят. “Изгонването” на поредните инвеститори показва, че политическият риск е висок. Във всяка процедура досега ДПС имаше твърдо мнение - против, като само причините бяха различни. Причините за провалените сделки бяха или в недостатъчната стратегическа ориентация на инвеститорите (стигна се дотам, че “Дойче банк” се оказаха недостатъчно стратегически), рисковете за националните интереси, или пък защитата на социалните права на тютюнопроизводителите. Важно е уточнението, че още през лятото на 2004 бе приета “Наредба за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия”. Според тази наредба лиценз за производство на цигари ще получават кандидати, които имат нетни годишни приходи от продажба на тютюневи изделия не по-малко от 500 млн. евро, внесен капитал не по-малко от 1 млн. евро, заедно с други изисквания за минимален производствен капацитет и минимално количество реализирани продажби (късове цигари) в миналото.

Тази наредба ограничава конкуренцията на българския пазар до големите фирми световни производители. Освен това се отнема възможността на мултинационални фирми с друг предмет на дейност да участват в приватизацията в България. След като от ДПС декларират, че са против ограничаването на конкуренцията в отрасъла, би следвало да се бяха противопоставили на приемането на подобна ограничителна наредба. Още повече че като коалиционен партньор са имали всички средства за това. По-скоро изглежда обаче, че от ДПС прилагат системно елиминиране на всички възможни инвеститори. При това положение е логично да смятаме, че от ДПС искат да запазят държавния статут на компанията, така че да продължат да упражняват пряк контрол върху важни избиратели, каквито са тютюнопроизводителите.

Политическата ситуация е такава, че е твърде вероятно ДПС отново да назначи министъра на земеделието и в рамките на следващото правителство. Ако БСП има мнозинство в следващия кабинет и парламент (това сочат засега социологическите данни), спирането на приватизацията няма да бъде проблем, защото от партията ясно декларират отрицателно отношение към приватизацията като цяло. По този начин се очертава дългосрочен контрол от страна на ДПС върху тютюнопроизводството в България. Няма да бъде неочаквано, ако вместо визия за приватизация в скоро време ни се предложи стратегия за развитие на отрасъла от правителството, която по никакъв начин не включва раздържавяване. Не трябва да се отхвърля и възможността в даден момент ДПС да намери и предложи купувач за “Булгартабак” фирма, която е близка до партията. При отсъствие на достатъчно вътрешна воля за приватизация ролята на международни институции като ЕС и МВФ става особено значима. В настоящата ситуация изглежда, че без външен натиск предприятията от “Булгартабак” ще си останат държавни.

Друг важен въпрос е, че против приватизацията се обявяват и партии, които претендират за дясна ориентираност. Отношението към приватизацията е тема, по която претендиращите за “десни” партии би трябвало да бъдат твърдо за и да използват всички средства за осъществяване на сделките. Вместо това се стига до точно противоположните случаи, което допълнително обърква всякакви представи за “дясно и ляво”.

Най-доброто решение за приватизация на “Булгартабак” е през фондовата борса. Предимствата са, че по този начин ще се ограничат “задкулисните игри”, постигнатата цена ще е пазарна, процедурата ще е бърза и прозрачна. Изключително успешната продажба на дялове от БТК е сигнал, че този начин на приватизация може да бъде много ефективен. При това положение няма да има меморандум и избор на стратегически инвеститор, но по пазарен път ресурсите ще се насочат към купувачите, които най-високо ги ценят. Напълно възможно е такава процедура да се реализира преди изборите и “Булгартабак” да се приватизира. Колкото по-бързо политиците в България разберат, че това е най-разумното решение, толкова по-добре.

home    top


© 2002 Още Инфо