17-02-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

17 февруари 2005 19:15

Хайде да доживеем края на прехода*

Една купчина никому непознати или страшно популярни политици и псевдоексперти ни убеждават от доста време насам, че можем "да ги настигнем европейците" кое след 30, кое след 60 години. Да, можем да кретаме след тях и още 160 години. Но няма ли алтернатива на тази мрачна прогноза?

Има! Казват либертарианците, пък другите гледат смръщено и питат дали това не е атака срещу правителството, срещу авторитета на партийния им лидер или нещо още по-лошо в идеологически или в - не смеем дори да заподозрем какъв! - план....

Не, дами и господа, става дума за продукт на здравия разум. Резултат от развитието на икономическата наука, на обществената практика, феномен, който е доказал, че произвежда просперитет при най-различни социално-икономически, етнокултурни, природо-географски, религиозно-политически и прочие обстоятелства. Впрочем, истинските научни разултати могат да бъдат възпроизведени във всяка лаборатория по света - от Владивосток до Лос Анджелиз.

И така е с либертарианските идеи. Те работят ефикасно по целия свят. Някои хора обаче неизвестно защо искат две-три поколения българи да измрат в нищета.

И ква им е далаверата от честолюбието и ината, се чудят обречените?! Щото далаверата на комунистите поне е ясна.

Още инфо

Напълно изненадващо на лекция през Американската търговска камара в България министърът на финансите Милен Велчев обяви своите средносрочни виждания за данъчната политика в страната. Те еднозначно могат да бъдат квалифицирани като реформаторски и благоприятстващи икономическото развитие, ако, разбира се, бъдат реализирани.

Като цяло Милен Велчев предлага по-ниски данъци и осигуровки. По-конкретно става въпрос за намаление на данъка върху печалбата от сегашните 15%, но не по-ниско от 10%, намаление на ДДС от 20% на 18%, въвеждане на плосък данък върху доходите на физическите лица, намаление на осигуровките на работодателите и избягване на планираното увеличение на осигуровките на работещите.

Сами по себе си тези предложения нямат влияние върху данъкоплатците, тъй като евентуалното им реализиране зависи от следващия парламент и правителство. Това са предложения, чрез които Милен Велчев заявява за какво би се борил, ако бъде министър на финансите в едно следващо правителство. Преди такова нещо да се случи обаче, предстоят избори.

Следователно има две усложнения.

Първо, Милен Велчев трябва да убеди собствената си партия и коалиционните партньори за нуждата от по-ниски данъци, а след това трябва да бъдат спечелени изборите. Едва тогава тези предложения могат да се реализират. В този смисъл представените данъчни намаления са предизборен акт, която обещава определена политика пред избирателите.

Допълнителен проблем се създава от това, че подобни обещания имаше и преди изборите през 2001 и те не бяха изпълнени. Например беше обещано въвеждане на нулев данък върху печалбата, както и намаление на осигуровките и фискална децентрализация. След изборите тези обещания постепенно бяха забравени - понякога се отрича дори, че е имало такива обещания.

Всичко това означава, че ще е по-скоро трудно сега направените заявки за радикална промяна в данъчната политика да се ползват с висока степен на доверие (много хора ще се запитат дали и тези обещания няма да бъдат забравени след изборите). Поради това едно доказателство за сериозността на заявената данъчна политика би било намаление на поне един данък още преди изборите. Така например е напълно възможно да се въведе плосък данък от 10% върху доходите и печалбите още сега, което би показало, че представените данъчни намаления не са просто предизборен ход, а реалистична и реализируема политика.

А данъчните предложения на Милен Велчев са наистина реалистични и могат да се осъществят сравнително лесно и бързо. Още в края на 2003 Институтът за пазарна икономика изготви алтернативен бюджет, с който показа, че е възможно намаление на данъка върху доходите и данъка върху печалбата до 10% и повече от двукратно намаление на осигурителните вноски. След това през 2004 над 100 икономисти, общественици и журналисти подкрепиха предложение за въвеждане на плоска ставка от 10% за всички преки данъци.

Междувременно бюджетният излишък достигна огромни размери и опроверга всички, които твърдяха, че бюджетът няма възможности за значително намаление на данъците. Колкото повече нараства преизпълнението на приходите в бюджета, толкова по-лесно става извършването на радикална данъчна реформа. Това стана явно и от алтернативния бюджет за 2005, който отново беше изготвен от Института за пазарна икономика. Различни политически сили подкрепиха отделни предложения за намаление на данъците - например СДС подкрепи ставка от 10% за данъци и осигуровки, а "Новото време" предложи плосък данък.

И докато тук се спореше дали е възможно извършването на данъчна реформа по принцип, в Румъния тя беше извършена на практика. В деня, в който беше избрано новото румънско правителство, то прие 16% плосък данък върху доходите и върху печалбите в сила от 1 януари 2005. Същото направи и Словакия една година по-рано. При това Румъния и Словакия въобще не могат да се похвалят с огромните бюджетни излишъци, които има в българския бюджет от няколко години.

Има няколко източника на средства, които биха могли да финансират едно евентуално намаление на данъците. Както посочихме, през последните години приходите систематично са повече от гласуваните от парламента разходи в бюджета. От друга страна, заради изискванията на Европейския съюз, всяка година се увеличават ставките по акцизите и приходите от тях нарастват. Неведнъж е посочвано и това, че държавните разходи могат да се оптимизират, или поне да нарастват по-бавно. Не бива да пропускаме и очакваното намаление на сивата икономика и увеличение на икономическия растеж в резултат на по-ниските данъчни ставки, което увеличава облагаемата основа.

Очевидно е възможно да се намалят данъците и осигуровките - дори повече, отколкото предлага министърът на финансите. По-важно е до какво ще доведе една подобна политика.

  • Намалението на данъците оставя повече средства в ръцете на отделните граждани. Така пряко се увеличава тяхното благосъстояние. Приемането на единната 10-процентна ставка ще доведе до средно увеличение на доходите от над 30%. Това означава, че едно средно семейство ще има годишни разполагаеми доходи с около 1700 лева по-високи от досегашните.

  • По-ниските данъчни ставки се свързват с по-малко изкривявания на цените и повишаване на ефективността на икономическата система. Това ще се отрази в увеличение на благосъстоянието на данъкоплатците чрез по-бавно увеличение или дори намаление на цените на стоките и съответно възможности за повече потребление.

  • Ниските данъци благоприятстват местните спестявания и инвестиции, като привличат и много повече чужди инвестиции. Те насърчават труда, инициативността и предприемчивостта. По този начин се увеличава икономическият растеж, откриват се нови работни места и нарастват доходите. Колкото по-бързо расте икономиката, толкова по-бързо се увеличават доходите на работещите и пенсионерите, а безработните успяват да намерят работа по-лесно.

  • Плоският данък, т.е. единната ставка по данъците, опростява значително данъчната система, а това е много благоприятно за малките и средните предприятия, за които е много скъпо и трудно да се справят с всички неясноти в нея. Например данъчната декларация би могла да бъде половин страница вместо 24 страници, колкото е в момента.

  • Плоският данък, особено ако е нисък, намалява сивата икономика и увеличава приходите в държавния бюджет. Удачен е примерът с Русия, където въпреки намалението на данъка върху доходите и въвеждането на плосък данък от 13% приходите от този данък се повишиха значително.

Бихме могли да посочим, че в резултат на поддържане на най-ниски корпоративни ставки и най-ниски осигуровки в целия Европейски съюз Ирландия успя за около 15 години да стане втората най-богата страна в Европа, въпреки че преди това в продължение на десетилетия е била в задните редици по доходи. България в момента също е на последно място по доходи от всички членки или кандидат-членки на ЕС. Следователно подобна политика на ниски данъци е необходима и тук, ако искаме страната ни бързо да стане богата. И колкото по-бързо се реализира такава политика, толкова по-бързо ще се усетят реалните резултати от нея.

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо