Присъединяването към ЕС ще бъде в центъра на дебатите през следващите месеци. Постепенно еуфорията ще отстъпи място на размисли за очакваните ефекти от присъединяването към общността. Всъщност мненията и анализите по темата са вече част от злободневните теми, но ще стават предмет на все по-разгорещени анализи. Вече ми прави впечатление, че по някои теми започнаха най-малкото странни, а в много случаи неотговарящи на истината интерпретации на задължения на България в рамките на присъединяването към ЕС.

Най-честите заблуди:

1) Масово се повтаря тезата, че преразпределението през бюджета трябва да остане около 40% от БВП, защото България трябвало да участва във финансирането на проекти от ЕС. Защо ако Ирландия преразпределя около 35% от БВП, това да не е приложимо в България? В Ирландия също има съвместно финансиране с европейски фондове и въпреки това намесата на държавата в икономиката е по-ниска. Тоест ЕС се използва като формално основание за запазване намесата на държавата в икономиката, като в действителност това по никакъв начин не следва от европейските директиви. България е все още много далеч от средните европейски стандарти, така че единствената перспектива е бърз икономически растеж, което няма как да стане без ограничаване ролята на държавата.

2) Все по-често се чува от различни места, че заради ЕС не могат да се намалят данъците в България. Всъщност ЕС има минимални нива за косвените данъци, а преките са приоритет на действие на отделните правителства. Явно се счита, че е много по-лесно ненамаляването на данъците да се обяснява на хората като изискване на общността. Това е може би така, защото се представя на обществото като сделка - ЕС ще отпусне фондове, но за сметка на това ние сме принудени да поддържаме такива данъци.

Обективността изисква де се каже, че имаше натиск от политици от ЕС към източноевропейски страни за това, че намаляването на данъците създава неравнопоставеност. Само че този натиск беше неформален и това не се оказа пречка нито за Естония, Литва и Латвия, нито за Словакия и Румъния да приемат ниски и плоски данъци. Освен това данъчната конкуренция ще има оздравителен ефект върху европейската икономика, защото ще оказва натиск за подобряване на ефективността.

3) Има масова тенденция да се обясняват всякакви стратегии и законопроекти с ЕС, като честотата на използване на изрази като “икономика на знанието” е направо поразителна. Чисто прагматично погледнато, изразът икономика на знанието е толкова общ, че на практика няма стратегия или решение, които да не могат да се представят по този начин. Дори вече се счита, че няма смисъл да се оценяват разходите и ползите от дадена политика, а е достатъчно просто да се каже, че се осъществява като част от интеграционния процес.

4) ЕС въпреки всички свои директиви не създава огледални подобия от страните членки. Подходящо е да си припомним, че някои от членовете на ЕС са далеч по-успешни от други. Например Ирландия се развива много по-добре от Гърция. В края на 80-те години на ХХ век Ирландия е една от най-бедните страни в Европейския съюз заедно с Гърция. Само 15 години по-късно Ирландия е втората най-богата страна в ЕС, по-напред е само миниатюрният Люксембург. Според Евростат брутният вътрешен продукт на човек от населението в Ирландия през 2004 е 131% от средното ниво в Европейския съюз.

Така че най-голямото предизвикателство за България е възприемането на най-добрите практики от различните страни (например данъците от Естония, частното изпълнение от Холандия, оценката на въздействието от Великобритания, минимална административна намеса като Ирландия).

5) Европейският съюз се използва и като формално основание за постоянно нарастване на администрацията. Само че раздуването на администрацията не я прави ефективна, а само увеличава разходите за поддържането й. Решението на проблема е по посока на сериозно намаляване на служителите на бюджетна издръжка, като те се съкратят действително до оперативно необходимите хора. Това ще позволи и значително повишаване на заплащането, което е предпоставка за привличане на хора с нужните опит и квалификация. Тоест ще се намалят разходите на бюджета за администрацията, което означава намаляване на тежестта за данъкоплатците, и ще се увеличи заплащането за една малка, но ефективна администрация.

Обикновено, когато поставяме този въпрос пред политици, ни се казва, че тази реформа е много трудна. Само че запазването на сегашното положение едновременно означава големи разходи за бюджета поради прекалено раздутия брой служители на бюджетна издръжка и нисък оперативен капацитет.

6) Ако говорим за препоръки на ЕС към България, през последните години те най-вече касаеха съдебната реформа и въпреки това мащабна такава не се случи. Тоест, въпреки че много действия или бездействия се обясняват с ЕС, основната претенция на общността към нефункциониращата съдебна система не бе удовлетворена. В крайна сметка това може да доведе до отлагане на членството.

Значението на членството:

Много хора в България очакват, че членството в ЕС автоматично ще подобри икономическия им статус. Само че действителността е различна. Образно казано, ЕС предоставя нови възможности, чието използване би означавало по-добри икономически резултати. ЕС означава по-добър достъп до пазари, капитали, партньори. Важното в случая е, че използването на тези възможности зависи от правителството, което създава средата за бизнес, и от предприемчивостта на българските граждани. В крайна сметка благосъстоянието е и винаги ще бъде отговорност на индивида, който го създава и максимизира.

Искам да кажа, че очакванията на хората, че с присъединяването към ЕС ще се решат всичките им проблеми, са химерни. Ще са необходими много години на конвергенция, докато доходите в България се изравнят със средното равнище за общността. Освен това трябва да се каже, че горното твърдение ще бъде вярно, ако положителното развитие в България остане устойчиво във времето. Кризата от 1997 показа, че в икономиката “създаването” е продължителен и инерционен процес, докато “разрушаването” се случва бързо и мащабно и често унищожава предишни положителни резултати.