11 май 2005 10:00

Излишък или ниски данъци

Когато преди две години започнахме по-сериозно усилие за убеждаване на управляващите колко е важно намалението на данъците, типичният аргумент против беше, че ако се намалят данъците, няма да има пари в бюджета за много важни дейности. Това, разбира се, не беше вярно - през първото тримесечие на 2003 бюджетният излишък беше над 100 милиона лева; освен това в бюджета имаше толкова неефективни разходи, че без особени проблеми могат да се спестят значителни средства.

В края на 2003 преизпълнението на приходите в консолидирания държавен

бюджет достигна 700 милиона лева. Този излишък беше достатъчен за намаление на данъка върху печалбата от тогавашните 23.5% до около 3-4%. Това не се случи, напротив - правителството дори смяташе да не спази собственото си обещание за намаление на данъка върху печалбата. В резултат на силен обществен натиск, включително и чрез изготвения от Института за пазарна икономика алтернативен бюджет, в крайна сметка данъкът върху печалбата беше намален до 19.5%. Леко беше намален и данъкът върху доходите.

Цялото намаление на преките данъци обаче беше повече от компенсирано

от увеличение на акцизите и таксите. По този начин за 2004 реално българските граждани бяха натоварени с по-високи данъци, отколкото през предходната година. В резултат бюджетният излишък през първите три месеца на 2004 нарасна двойно и достигна 230 милиона лева.

Малко преди да излязат тези данни, над 100 икономисти, финансисти и интелектуалци подписаха отворено писмо до министъра на финансите и премиера с настояване за значително намаление на данъците и въвеждане на ставка от 10% за преките данъци - данъка върху печалбата, данъка върху доходите и осигуровките. Тогава започна процесът на “условна подкрепа” за намалението на данъците - аргументът беше "предложението е добро, движим се в тази посока, но бавно".

Междувременно авторът на настоящата статия изчисли, че предвиденото увеличение на здравните осигуровки е 6 пъти по-голямо от предвиденото намаление на данъка върху доходите. И се случи нещо неочаквано - правителството се отказа от своето решение за увеличение на здравните осигуровки. Това спести на данъкоплатците около 200 милиона лева.

В крайна сметка преизпълнението на приходите в бюджета през 2004 достигна 1.5 милиарда лева - два пъти повече от предходната година. Въпреки огромното преизпълнение на приходите нямаше намаление на общата данъчна тежест. Малко бяха намалени данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата и отново цялото това намаление беше “изядено” от увеличение на акцизите и промяна в разпределението на осигуровките.

Наскоро излязоха данни за изпълнението на приходите и разходите в държавния бюджет през първото тримесечие на 2005.

Бюджетният излишък достигна рекордните за този период на годината 480 милиона лева - два пъти повече от предходната година и четири пъти повече от 2003. Въпреки този огромен излишък в бюджета правителството се отказа от предложените намаления на данъците от данъчните закони, които внесе в парламента през изминалата седмица. Този голям и нарастващ излишък показва, че българските граждани и фирми плащат по-високи данъци, отколкото са необходими.

И това не е единственото доказателство, че данъците са високи. Осигурителната тежест в България е сред най-високите в цяла Европа.

Общата тежест на облагането, измерена чрез преразпределението на доход през бюджета, в България е по-висока от всички нови членки на Европейския съюз и през последните години бавно, но сигурно нараства.

Какво е обяснението за упоритото нежелание да се намаляват данъците?

Първото възможно обяснение е, че управляващите харесват ролята на Дядо Коледа, когато в края на годината разпределят натрупания бюджетен излишък. Вероятно някои от тях смятат, че с разходване на много големи суми наведнъж те могат да се харесат на избирателите. Ясно е, че когато огромни суми се харчат за малко време, това харчене е неефективно. Освен това най-често се отпускат средства на губещи и недобре работещи структури, което стимулира тези структури да продължават да работят по същия начин, за да могат отново да получат допълнителни средства през следващата година.

Следователно резултатът е, че съответните структури продължават да оказват некачествени услуги на избирателите, които с основание са недоволни от тях. С други думи, трудно може да се приеме, че харченето на бюджетния излишък в края на годината води до по-добри услуги за данъкоплатците. Още повече че голяма част от средствата се използват за безсмислени “демонстрационни” проекти. И не на последно място, трудно е да се заблудят данъкоплатците, че получават нещо от държавата - всъщност те много добре знаят, че всяко нещо, получено от правителството, са си го платили скъпо и прескъпо.

Второто възможно обяснение на нежеланието да се намаляват данъците е просто неразбиране на важността на такава политика. Прекалено много хора в администрацията вярват, че бързото икономическо развитие би могло да се получи чрез наливане на държавни средства в “приоритетни сектори”. Изработват се ежегодно множество стратегии, програми, планове и резултатите са винаги плачевни - най-добре се развиват тези сектори, за които бюрокрацията не е съставила стратегия или план.

Ниските данъци увеличават стимулите за труд и предприемачество и по този начин увеличават производството. В същото време при ниски данъци има повече спестяване и инвестиции, които увеличават наличния капитал в икономиката и повишават нивата на производителност. В резултат на тези ефекти ниските данъци водят до бързо икономическо развитие, бърз растеж на доходите и намаляване на безработицата. В допълнение - ниските данъци пряко увеличават разполагаемите доходи на данъкоплатците, тъй като оставят повече средства в техни ръце. Още повече че ниските данъци намаляват и стимулите за укриване на доходи.

Може би голяма част от управляващите не знаят, че няма нито една страна, която е постигнала устойчив икономически растеж от 8-9% при нивата на данъчно облагане, които имаме в България. А именно това са темповете на растеж, от които има нужда българската икономика, за да могат доходите на българските граждани да достигнат бързо нивата в Европейския съюз. В противен случай ще се наложи да чакаме повече от половин век, докато достигнем тези нива на доходи. С други думи, намалението на данъците е задължително условие за постигане на висок икономически растеж.

Какво може да се направи?

Бюджетният излишък за първите три месеца на 2005 е почти половин милиард лева. До края на годината най-вероятно преизпълнението на приходите ще достигне нивата от предходната година - около 1.5 милиарда лева. Вместо за пореден път да се измисля оправдание за ненамаление на данъците, е добре да се помисли сериозно по въпроса колко могат да се намалят данъците.

А те могат да се намалят значително. Преизпълнение на приходите от 1-2 милиарда лева заедно с оптимизиране на неефективните разходи в бюджета е достатъчно за намаление на данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигуровките до 10%. По този начин България би била конкурентна при привличането на чужди инвестиции и заедно с други икономически реформи може да повтори икономическото чудо, постигнато от Ирландия.

След като в началото на 90-те години България изостана с икономическите реформи от страните от Централна Европа, сега страната ни изостава с данъчната реформа. Компенсирането на това изоставане може да стане сравнително лесно именно заради наличието на голям бюджетен излишък. Дали обаче здравият разум ще надделее над желанието за харчене при следващото правителство е все още трудно да се прогнозира.