 |
След дълги (и както бе признато
публично) мъчителни нощни обсъждания международното жури
оповести снощи наградите на Берлинале 2005. При съобщаването
на голямата награда събраните в залата на |
пресцентъра международни журналисти се озоваха в
безмълвно, близко до шоковото състояние. Чуха се отделни
свиркания, а аплодисменти дойдоха главно от малка група
южноафрикански журналисти и колеги на киноекипа-победител.
Кореспондентката на Още Инфо представя медията пред берлинското
радио
И така:
Голямата награда Златната мечка получава
U-Carmen
eKhayelitsha
(«Кармен в Екаелитша») на Марк Дорнфорд-Мей – модернизирано
изпълнение на известната опера на Джорж Бизе «Кармен» поставена в
южноафриканско предградие, с оперната звезда Паулине Малефане
изпълняваща главната роля на местния език Хоса.
Сребърна мечка - голямата награда на журито - се
присъжда на китайския филм
Kong que
(«Паунът») на Гу Шанг веи. Филмът разказва за
битието на работническо семейство в провинция Хенан след края на
културната революция през 70-те години. Филмът впечатли със
изобразителните си качества и с контраста на поетичен език и
оскъдно всекидневие.
Сребърна мечка
за най-добрата режисура получи германецът Марк Ротемунд за филма
Sophie Scholl
– die letzten Tage
(«Софи Шол – последните дни»).
Бурни аплодисменти
посрещнаха присъждането на Сребърна мечка за най-добра женска роля
на немската актриса Юлия Йентч, която впечатляващо изпълни
главната роля на осъдената от националсоциалистите на смърт Софи в
същия филм.
За най-добро
мъжко изпълнение журито отличи със Сребърна мечка младия
американски актьор Лу Тейлър Пучи за играта му в филма
Thumbsucker,
където той бе партньор на Киану Рийвс.
Три награди, сред
които най-скъпата - посветена на Марлене Дитрих, на стойност 25
000 евро, наградата на публиката и наградата на Амнести
интернешънъл получи холандско-германската копродукция Paradise
Now, филм който проследява последните 48 часа от живота на двама
палестински терористи-камикадзе до момента, в който се качват в
препълнен автобус в Израел.
Съвест и произвол
Sophie
Scholl –
die letzten Tage
(«Софи Шол – последните дни») бе филмът, който направи най-силно
впечатление сред трите немски филма участващи в конкурсната
програма на Берлинале. 21-годишната Софи Шол (новото откритие на
германското кино - Юлия Йентч) е член на студентската съпротива
срещу националсоциализма в Мюнхен – така наречената група «Бялата
роза». Младите хора, водени от християнски принципи и демократични
убеждения печата нелегално и разпространява позиви, разпраща по
пощата възвания, с които разобличава лъжите на хитлеровата
пропаганда и призовава към бързо прекратяване на войната.
Действието започва в деня, когато Cофи
и брат й Ханс са арестувани в Мюнхенския университет «Лудвиг
Максимилиан», след като разсилният ги заварва да разнасят позиви
по коридорите и ги предава на полицията. Ставаме свидетели на
сблъсъка на Софи със следователя от Гестапо Роберт Мор
(забележително актьрско постижение - Александър Хелд), който в
дълги и интензивни разпити се опитва да пречупи волята й и да се
сдобие с признание.
Софи
Крехката Софи
срещу опитния и фанатично предан на фюрера Мор в мрачната зала на
Гестапо, посред тъмни тромави мебели, огромно бюро и зад спуснати
тежки завеси. Това е основата на филма и той е станал възможен
едва сега, след като в архивите на ЩАЗИ неотдавна са открити пълни
протоколи от разпитите на Софи в Гестапо. По времето на ГДР тези
протоколи са поставени под забрана, тъй като фигурите на брата и
сестрата Шол и на останалите от групата «Бялата роза» като
евангелски християни и критици на съветския болшевизъм бяха
неудобни за антифашистката пропаганда на ГДР.
Въпреки, че изходът
от неравния двубой е известен, диалозите, които са буквално по
оригиналните протоколи и по спомените на съсдката по килия на Софи
Шол са наситени с истински драматизм. В началото изглежда, че
интелигентната и спокойна Софи успява да убеди Мор в невинността
си и в това, че само на шега е бутнала купчина листа от балкона на
университета, че празният куфар който носи е за праното бельо от
къщи, че е абсолютно неполитична както брат си Ханс. Но
самопризнанието, което той подписва и нови доказателства я
принуждават да играе с открити карти и да се впусне в откровен
спор със своя противник. Започва дебат по мирогледни въпроси, за
свободата на съвестта, за закона, за демокрацията. В неговия край
следователят Мор като че ли вече не е същия. Той прави скрито
предложение на Софи, да се откаже от показанията и откупи живота
си, което тя отхвърля и се изправя пред т.н. Народен съд, където
поема вината върху себе си.
Когато настъпва
моментът, Софи се отправя към гилотината с убедеността, че по друг
начин не е можела да постъпи. Тя е на чисто със себе си и с Бога.
Голямата награда получи китайският филм "Паун", разказ за
провинциален Китай в края на 70-те и началото на 80-те
Южноафриканският филм "Кармен от Кайлича" (U-Carmen eKhayelitsha)
получи голямата награда "Златна мечка"
Читателите на списание Peoples Choice избраха китайската актриса
Бай Линг за една от 50-те най-красиви жени на света. Берлин пък си
я избра за член на журито в авторитетния си филмов фестивал. При
всяка поява, тя разкриваше по някоя нова част на антомията си.
Което обяснява и част от решенията, с които журито ни изненада
тази година |
