16-02-2006

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Гудрун Радева

Още инфо - Берлинале

15 февруари 2005 14:10

A Prairie Home Companion:

Един филм за душата на Америка

Берлинале '2005

Берлинале '2004

Берлинале '2003

 

Трудно е да се прецени, колко от международните гости в претъпканата фестивална зала на Берлинале паласт са превърженици на кънтри музиката. Най-вероятно сред изтънчените интелектуалци на премиерата на A Prairie Home Companion такиви почти няма. Все пак Щатите са далече, отвъд океана, а реномето

 на тази музика в Европа не е най-високо. Как да си обясним тогава, че песните с несложни мелодии и текстове докоснаха и дори трогнаха вероятно всеки в залата. На сцената върви легендарно радио шоу от сърцето на Америка – Средния Запад. Берлинската публика искрено аплодира. Чудеса ли стават? Не. Просто сме станали свидетели на произведение на един от големите майстори на киното, Robert Altman. Това е всичко.

Кънгпи, кънтри, кънтри...

Място на действието: театър в Сейнт Пол, Минесота. Зрителите остават в полумрак, виждаме ги само в гръб. Началото носи неповторими сцени в гардероба, където, готвейки се за своето излизане на сцената отпускат пеещите ковбои Дъсти (Woody Harrelson) и Лефти (John C Reilly) – небрежно бъбрят за най-незначими неща без да обръщат внимание на нервните сцени около тях. Чувстват се едва ли не в къщи, тъй като шоуто го има вече 30 години, всички отдавно се познават и работят заедно. Никой не обръща никакво внимание на асистент-режисьорката, която отчаяно вика поредните артисти на сцената. Зад завесата тече животът, има любовни срещи, бушуват страсти, и клюки. Над всички бди като шеф по сигурността непохватният Kevin Kline.

Чакаме дълго сценичната поява на дуото Johnson Sisters - Meryl Streep и Lily Tomlin – докато през това време те се губят в спомени за миналото и в приказки за нещата от живота. Цари някаква носталгия през тази вечер, защото това е последният спектакъл – театърът се затваря от новия му соственик. Но след това запяват своите стари семейни кънтри песни – както са го вършили заедно с майка си и сестрите си от детство. Песни, които разказват за човешкия живот и за битието. И зрителят не може да си представи как може да се сложи край на нещо такова, чийто чар го обгръща и завладява.

Кой е можел да предположи, че Meryl Streep освен страхотна актриса е и талантлива певица? А с филмовата си «дъщеря» Lindsay Lohan двете образуват великолепен ансамбъл.

Суматохата на събитията води до виртуозни импровизации на водещия (истинският шеф на истинското радиошоу Garrison Keillor играе самия себе си) със смешни и абсурдни реклами между музикалните парчета, с мръсни вицове на ковбоите Дъсти и Лефти и безброй аудио ефекти – елементи на култовото радио шоу.

А по коридорите на стария театър обикаля ангелът Asphodel, чиято задача е да закриля хората и да отвежда със себе си този, чието време е дошло. Със смъртта зад кулистите на един от артистите, Altmann (1980) като че ли иска да ни каже как той си представя своето сбогуване с творческия живот: «Не му намирай кусури, благодари му за всичко онова, което е създал и за доброто, което е вършил.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо