|
|
В Берлин
в края на изтеклата седмица се проведе международен конгрес на
тема «Комунизмът и неговите последици за Германия и Източна
Европа». Бивши жертви на комунистическите затвори и лагери, учени,
правозащитници и политици обсъждаха в течение на три дни опита
натрупан при преодоляване на наследството на една от двете
тоталитарни диктатури на XX век. Конгресът бе организиран от
германския Съюз на репресираните от комунизма и от много активния
през последните години Център за Източна Европа, ръководен от
познатия и в България правозащитник от времето на ГДР Детлеф Щайн.
Място на срещата бе сградата на Берлинското правителство,
предоставена, въпреки че тук управлява коалиция на социалдемократи
с партията на бившите източногермански комунисти ПДС.
Форумът
бе открит с лекции на директора на Института за изследване на
тоталитаризма в Дрезден проф. Безие и на проф. Георги Марков,
директор на Института по история на БАН. Проф. Марков направи
обширен анализ на краха на комунизма в Европа, пречупен през
българския исторически опит и се спря по-специално на
посткомунистическото десетилетие. След него говори и
председателят на Съюза на репресираните от комунистическия терор в
България д-р Иван Николов. Фактите споделени в неговото
емоционално изложение, цифрите за жертвите от Народния съд, за
избитите през първите месеци след Девети септември, за унищожените
в лагерите оставиха вцепенена дори и тази запозната с тематиката
аудитория. Последвалата дискусия показа, че интересът към
случилото се в България след 44 година е голям, но също така голям
е и недостигът на информация за мъченическата съдба на българския
народ.
Опитът
на своите страни в преодоляването на комунистическото наследство
представиха директорът на музея Дом на Терора в Будапеща Кисели,
председателят на конфедерацията на политзатворниците в Чехия
Прохазка, проф. Лукс от Русия. Лекции изнесоха представители на
немски организации на репресираните, а също така политолози,
гимназиални учители, политици. Избистриха се няколко основни теми
на дискусиите, които потвърдиха, че при цялото различие в
развитието на отделните страни, като че ли преобладават общите
проблеми.
Гостът
от Чехия се оплака, че лустрацията там е засегнала само висши
функционери на компартията, а не е стигнала до редовите членове.
Те са останали в държавните учреждения, в училищата, в медиите и в
съдебната система и подмолно продължават да влияят върху
обществения живот. В Унгария държавата се е оттеглила от
финансовата подкрепа за поддържане жива паметта за
комунистическите престъпления, каза директорът на музея в
Будапеща, който след създаването му по време на второто
консервативно правителство сега разчита главно на частни фондации.
Разбира
се, най-големи емоции в препълнената зала предизвикаха проблемите,
изложени от германските участници. На мнението на проф. Безие, че
15 години след падането на стената е време да се прекрати
демонизирането на ПДС и тя да се разглежда като нормална партия,
бяха противопоставени примери за присъствието на стари
комунистически кадри в градските управи, в социалните служби по
места, където те продължават да имат решаващ глас при
всекидневните проблеми на хората. Но най-голяма загриженост
предизвиква доминиращото влияние на стария учителски корпус, който
продължава да формира съзнанието на младото поколение, почти без
да е променил наученото през годините на социализма.
Антиамериканизмът и дружбата със Съветския съюз, а днес Русия са
основната рамка, в която продължават да мислят много от
източногерманските учители, подчертаха участници. Колкото и да
изглеждат добре поставени в очите на източноевропейските си
събратя по съдба, германските репресирани са и крайно недоволни от
мизерните според тях обезщетения, които им е заделила обединена
Германия. Общо бе мнението, че щом двете големи диктатури на XX
век са приети за еднакво човеконенависнически и престъпни, би
трябвало и жертвите им да получават сходни обезщетения за
годините, прекарани в лагери и затвори.
Конгресът прие накрая резолюция с която изрази солидарност с
политическите затворници в Куба и призова режима на Кастро да
спазва подписаните от него самия международни документи. |
