27-02-2005

Димитър Динев е роден през 1968 в България. Следвал е философия, етнология и руска филология във Виена. Живее в австрийската столица. Романът му „Ангелски езици» бе сред литературните сензции на 2003. В своя културен раздел «Берлинер Цайтунг» публикува обширно интервю с автора, получил току що в Мюнхен реномираната награда «ШамИсо» на фондацията «Роберт Бош».

Разговорът с Димитър Динев започва с въпроси за родния му Пловдив, за живота му днес като австрийски гражданин във Виена. Писателят признава, че се чувства истински у дома си в словото. Често пъти човек е чужд в собствената страна, а пък като у дома си в чужбина. За Динев животът в няколко страни предпазва от опасността на прекаления национализъм. Той казва: «Ние всички сме по един или друг начин безотечественици и живеем ако не в писането, то в словото. Словото ни помага да забравим онези думи, които са ни отнели родината.»

Той е писал на български и руски, от 90-те години пише на немски. Според писателя човек пише на езика на който е обичан и с който обича - или пък на езика, на който му е отказана обич и той страда на него.

Димитър Динев намира темите си от разговорите с обикновени хора. Българите, припомня той, са много по-отворени от хората в Германия или Австрия - достатъчно е едно кратко пътуване с влака за да научиш целия живот на спътниците си. Той обикаля манастирите, разговаря със стари монаси, със свои приятели - цигани, най-онеправданата част от българското население.

Особено ценна за Димитър Динев е способността да накараш читателя да се засмее. Отварянето на устата при смеха за него има и символично значение - човек се отваря при това и за историята, която чете.

Писателят пише за Пловдив и Виена - градовете, които най-добре познава, и вижда мисията си и в това, да пренесе част от българската култура в немскоезичната среда, тъй като е страдал дълго от невежеството на новите си съграждани, незнаещи дори къде се намира България.

Димитър Динев се интересува силно от въпроса за властта, политиката е важен, но не определящ елемент в неговата литература. Него го интересуват системите, които човек създава и които продължават да му влияят дори и след като са изчезнали. Вълнува го въпросът променя ли се творецът под влияние на своето творение.

«Берлинер Цайтунг» е впечатлен от преплитането на модерен свят и архаични ритуали, сред които живеят героите на Димитър Динев. Писателят припомня, че комунистите в борбата си с църквата донякъде са се били примирили със суеверията, със залегналите от хилядолетия традиции. Той търси източниците на българската култура в най-древното население - траките и не се спира пред ирационалното, като съществена потребност на човека.

Новият сборник разкази на Димитър Динев «Светлина над главата» излиза през март в издателство "Дойтике".