|
|
|
В
последния брой на «ПРО и АНТИ» Васил Станилов съвсем навреме ни
припомни за трагичната съдба на архиепископ Йосиф Соколски, станал
ранна, но съвсем не последна жертва на великоруската държавна и
църковна политика. Видяхме и как в далечната 1964 «Кратка
българска енциклопедия» в стила на социалистическия реализъм
пресъздава срамната за класиците Найден Геров и П. Р. Славейков
сцена на отвличането с руски кораб на българския църковен йерарх:
«...убедили го да се откаже от унията. Й. С. заминал за
Одеса...»
Абсурдно е, но повече от десетилетие след кончината на стила на
захаросаните повествования и на оптимистично положителните герои,
днес в епохата на интернет продължава подигравката с историческата
истина. Под заглавие «Имало едно време уния...» на сайта
pravoslavieto.com дама,
наречена
|
 |
Златина Иванова,
разпространява под шапката на «Църковен вестник» следната версия
за началото на дядойосифовата одисея: «...С решителната намеса
на П.
Р.
Славейков Йосиф Соколски е убеден да напусне България в знак на
разкаяние и заминава за Одеса. Униатите надигат глас, че е бил
отвлечен. Но и без този епизод, който е наситен с много комични
подробности, унията е била обречена на неуспех.»
Епизод наситен с много комични подробности...? Как кънти ведрият
смях на навляклата расо авторка, и на заобиколилата я тресяща се
от веселие редколегия на «Църковен вестник». «Имало едно време
уния...» А не им идва на ум на шегобийците, че ако върви така,
скоро ще е по-актуално да се пише «Имало едно време българска
православна църква»...
Днес може дълго да теоретизираме върху отчаянието и
разочарованието, накарало хиляди кукушани през 1860/61 да се
обърнат към Рим за помощ. Но всяка изминала година ни кара да ги
разбираме все по-добре и по-добре...
В
Народната Библиотека, в архива на митрополит Климент (Васил
Друмев) се намира копие на едно покъртително писмо на две
ръкописни страници. Написано е от заточеника в Киевско-Печорската
Лавра Йосиф Соколски през 1878 или 1879
(годината в която почива, без да види повече обичната си
Татковина). Малко са текстовете, които с толкова малко думи да ни
казват толкова много за политическите, културни и чисто човешки
трагедии причинени от Русия на България през последните 150
години.
|
До Святейшия управляващ Всероссийски Синод
От бившия Архиепископ
Български Иосиф Соколски
Всепокорно прошение
Бидейки приет по милостта на Ваше Светейшество под Височайшото
покровителство на най-милостивия Цар Император Всеросийски и
намирайки се в пределите на благословената от Бога Русия в
Богоспасаемата Чудотворна Киево Печорска Лавра около 20
години, в настоящото време, когато любезното ми и
многострадално отечество, благодарение на бащинската любов на
всемилостивия монарх всерусийски Освободител и на
безпримерната храброст на Руското Войнство е освободено от
турските притеснения и издевателства и се устройва в подходящ
ред гражданското и църковно управление в него, аз чувствам в
себе си още запас на старчески сили и желая да се възвратя в
своето любимо отечество и да посветя целия остатък на силите и
средствата си в полза на моето възраждащо се отечество,
новоустройващото се Българско Царство, на което и аз се
надявам да бъда полезен със своята многогодишна и
многострадална старческа опитност и в което желая да положа
тленните свои останки.
Ето защо се осмелявам най-всепокорно да помоля Святейшия
управляващ Всеросийски Синод да стори зависещото от Ваше
Светейшество разпореждане,
за да бъда снабден със съответните документи относно времето
на моето пребиваване под покровителството на Ваше Светейшество
и относно всички послушания, изпълнявани от мен, които Ваше
Святейшенства най-всемилостиво сте ми налагали, а също така и
относно наградите, който аз недостойният съм получавал...
моля да ме отпуснете завинаги от благословената и
преблагословена от Бога Всеросийска Империя
в моето смиреное вселюбезно отечество новороденото Българско
Княжество. |
Знаете ли какъв е резултатът от тази
молба? Пуснали ли са човека да си отиде у дома? Въпросът е на
редакторът, отговорът би трябвало да кънти в черепите на онези, в
чиито мозъци се мотлявят русофилско-славянофилските малоумия.
 |
