20-04-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Милен Радев, Берлин

За Би Би Си, Лондон

20 април 2005 14:20

Пипалата на червения октопод

 

В откритото писмо на Едвин Сугарев до експремиера Иван Костов, разпространено до медиите снощи, се споменават физически и юридически лица, които са били особено активни участници в обществено-икономическите процеси преди няколко години. Някои факти от онова време са поизбледнели, а за по-младите - и напълно неизвестни. Надяваме се, че с тази публикация ще съдействаме за по пълното и ясно възприемане на информацията за събитията от втората половина на 90-те години от изминалото столетие. Става въпрос за кореспонденции за Би Би Си, които по онова време е изпращал от Берлин Милен Радев.

Още инфо

12 август 1997

Събитията през последните месеци в България продължават да се следят с внимание в най- различни среди на западното общество. Излизащото в Париж специализирано списание за разузнаване Интелиджънс публикува в юлската си книжка обширна статия за нечистите сделки и престъпни връзки на групировките Мултигруп и Трон. Позовавайки се на български специални източници списанието твърди, че Мултигруп и небезизвестният виенски холдинг Нордекс имат общ произход и са свързани с хората на покойния Роберт Максуел. За българската редакция на БиБиСи от Берлин съобщава Милен Радев.

Излизащото в Париж списание Интелиджънс е специализирано и се разпространява главно в съответните среди. Попаднах на юлския му брой с помощта на колегата от Берлинер цайтунг Андреас Фьорстер, който е публикувал многократно статии за Нордекс и за връзките на Интраком с Щази, а сега проявява особен интерес към ролята на Мултигруп в Европа. Цялата корица на юлския брой на Интелиджънс носи заглавие “България: Горещи сцени от Дивия Запад в София.” Статията започва още на корицата и продължава на две страници. В нея се съдържат многобройни факти и подробности за събития от месец юни, повечето известни на българската общественост, но съпроводени от коментари, които представляват интерес.

Новоназначеното ръководство на българската митница отправя в началото на юни обвинения към неназована голяма компания, че тя дължи над 100 милиона долара неплатени мита. Интелиджънс назовава въпросната фирма – холдингът Трон, за който списанието на два пъти е писало подробно, единият във връзка с убийството на Луканов. Трон, пише авторът се е появил изневиделица скоро след падането на комунистическия режим през 89 година. Обвиненията заради които на  Красимир  Стойчев и на бивши висши митничари се забранява да напускат страната са, че неплатеното мито е било за предназначено за фирмата Мобилтел оборудване. Мобилтел дължи гигантски суми на няколко банки и корпорации пише в статията, а германската Сименс възнамерява да поиска обявяване на фалит на Мобилтел. Въпреки, че Мобилтел се води като бивша дъщерна фирма на Трон, тя продължава да е свързана с нея смята списанието. Споменава се офшорната компания Глобус Инвестмънт, която притежавала 920 от 1000 акции на Мобилтел. Самата тя се смята за стопроцентова дъщерна фирма на виенската Нордекс. Този международен холдинг, оглавяван от Григорий Лучанский, с оборот от 3 милиарда долара, притежава 135 компании в цял свят и контролира над 200 фирми в бившия Съветски Съюз. Тук кръгът, пише списание Интелиджънс, се затваря, защото според източници в българското разузнаване Нордекс и българският холдинг Мултигруп са с идентична стратегия, разликата е само в мащаба на операциите. Двете структури имат общ произход и двете са свързани с кръга около покойния милиардер Роберт Максуел. Германското разузнаване счита Лучански за мафиотски бос, за шпионин и за перач на пари на КГБ. Според цитат на Федералната служба за разузнаване Нордекс е типичен пример за това как функционират криминалните структури на бившата Съветска номенклатура и на новия политически истаблишмънт в Русия.

След разказа за Трон в статията идва ред на похожденията на Мултигруп. Описан е несполучливият атентат срещу Илия Павлов, оцецен като предупреждение за сплашване, разказва се как е бил основан холдингът от зетя на генерала от държавна сигурност Чергиланов, съобщава се за дейността на Мултигруп на Балканите. Според германското разузнаване Мултигруп е свързан с международната организирана престъпност. Припомня се убийството на представителя на Мултигруп в Скопие Иво Янчев, определен или като жертва на борбата за власт на бивши висши фигури от специалните служби, а сега бизнесмени или на вътрешно разчистване на сметките в Мултигруп. Холдингът бе обвинен в участие при опита за убийство на македонския президент, припомня списание Интелиджънс, но това никога не бе доказано. Името на Илия Павлов по-нататък се свързва с убийството на Андрей Луканов като се разказва за отстраняването на Луканов от поста в Топенерджи и за намеренията на Националната следствена служба да разпитва Павлов за обстоятелствата около тази замяна. Споменава се също голям скандал между двамата когато са били в Москва.

Историите в стил Дивия запад продължават с подробности за отвличането и освобождаването на заместник директора на Булгаргаз Пенко Димитров. Изводът е, че интересите около разпределянето на печалбите от продажбата и транзита на газ, както и на милионите долари от дъщерните фирми на ДЗУ Стара Загора стоят в дъното на всички тези афери. В заключение се споменава, че Красимир Стойчев е получил от Нордекс чрез Глобус 27 милиона марки за Мобилтел. 17 милиона от тях той прехвърлил на свои компании в чужбина, като Тресано Трейдинг, австрийската ЕйПиЕмПи и Екрингтън инвестмънт. Същевременно Мобилтел дължи 15 милиона марки на Сименс за доставено оборудване и 20 милиона долара на фалиралата Капитал Банк. По-рано, през май Стойчев се опитал да продаде вече продадения Мобилтел на корейския гигант Деу.

Най-впечатляващия за своите специализирани читатели факт, списание Интелиджънс обаче запазва за края. Въпреки забраната за пътуване в чужбина Красимир Стойчев успява да замине от България на 26. юни. Трикът както се оказва е прост – срещу такса от 30 долара всеки може да напусне без проверка аерогара София от изхода "ВИП".

- - - - - -

5 септември 1996

Доскорошната слава на Берлин като рай за шпионите от Изток и Запад помръкна с падането на стената и обединението на Германия. Тази роля обаче все по-успешно се изпълнява от Виена, пише днес в голямо разследване сериозният всекидневник Берлинер Цайтунг. В центъра на вниманието отново попада концернът Нордекс и неговият президент Игор Лучански, който неотдавна чрез съд бе забранил името му да бъде споменавано в бестселъра „Руската мафия“.

Журналистът Андреас Фьорстер, който стана известен с разследванията си за бившата Щази, участието й в изнасянето на милиарди марки на сметки в чужбина, връзките и с фирми като гръцката Интраком и ангажимента й в атентата срещу папата, днес публикува обширен материал за загадъчната личност Игор Лучански и неговата полудържавна руска фирмена група Нордекс. Концернът който има 8000 служители и 135 дъщерни фирми е със седалище във Виена на луксозната “Принц Ойген щрасе”. Основният бизнес с който Нордекс прави 4 милиарда марки оборот годишно е търговията с нефт и суровини. Както пише Берлинер цайтунг обаче, Лучански напуска престижната си резиденция във Виена и в момента се премества в Москва. Тази маневра щяла да затрудни Интерпол и други специални служби при набиране информация за дейността на концерна. Според секретен доклад на Германското федерално разузнаване от 1995 цитиран в статията, Нордекс, който има филиал и в Дюселдорф представлявал шпионска централа, печелеща твърда валута за нуждите на КГБ. Концернът бил замесен в пране на мръсни пари, в търговия с оръжие, в контрабанда на наркотици и ядрени материали и бил типичен пример за функционирането на престъпните структури обединяващи старата номенклатура и новия истеблишмънт в Русия. Лучански от своя страна отхвърля всички подобни обвинения, но въпреки това неговият портрет се появява в пресата при всяко поредно произшествие свързано с мафията. Сега, след неотдавнашното поръчково убийство във Виена на смятания за шеф на така наречената грузинска мафия Давид Саникидзе, близък приятел според Берлинер цайтунг на Едуард Шеварднадзе, градът станал прекалено горещ за Лучански. Освен това неотдавна двама от най-близките високопоставени патрони на Лучански преди президентските избори в Русия се лишиха от постовете си - вицепремиерът Сосковец и охранителят на Елцин Коржаков. Мнозина от западните бизнеспартньори на Нордекс предпочитали фирмата да се оттегли в Москва, за да могат по-спокойно далеч от европейското обществено мнение да извършат сделките си с нея.

В своя защита Лучански привежда фактът, че той е назначен лично от Горбачов, който му бил възложил да създаде Нордекс и да стъпи с него на западния пазар, като спомогне за реформирането и модернизирането на руската икономика. Всички обвинения били интриги на конкуренцията, а той, някогашният директор на комбината Уралвагон бил просто преуспяващ бизнесмен. Според списание Тайм една от най-успешните сделки на Лучански била изнасянето на 30 хиляди тона чиста мед от дъщерна фирма на Нордекс. Преди това стоката била освободена от мито по нареждане на премиера Черномирдин, тъй като от медта трябвало да се изработят две гигантски статуи на Христофор Колумб. Фигурите, по проект по-големи от статуята на свободата щели да бъдат дарение от Русия на Испания и САЩ. Разбира се, пише авторът на статията в Берлинер цайтунг, днес вече никой не споменава абсурдния проект, но в балансите на Нордекс оттогава остава реализирана фантастична печалба от сделка с мед. Според говорителят на концерна, след установяването си в Москва Нордекс планира нова голяма сделка - закупуване контролния пакет на фирмата Уралвагон, където щели да се  произвеждат революционно нови нефтени цистерни. но при това, завършва авторът на статията в Берлинер цайтунг говорителят на Нордекс забравя да допълни, че покрай другото Уралвагон произвежда и модерните танкове Т-72.

- - - - - -

2 септември 1996

През това лято една книга предизвика всеобщ интерес в Германия и се изкачи в челото на бестселърлистите. Авторът е известният публицист Юрген Рот, а заглавието - Руската мафия. С имена, цифри и факти се доказва навлизането на организираната престъпност от страните на ОНД в Западна Европа и специално в икономиката и дори политиката на Германия.

Книгата на Юрген Рот започва с посвещение на онези полицейски служители и криминалисти, които не жалят силите си в една, както той със съжаление констатира, безнадежна борба - съпротивата срещу престъпна империя, която е на път да завладее Западна Европа и вече е стъпила и отвъд океана. И наистина усещането у читателя след поглъщането на близо триста страници е, че само пълен поврат в мисленето и готовността за действие сред политици, журналисти и сред цялата общественост, могат да предотвратят превръщането на демократичните западни държави в заложници на орагнизираната престъпност от Източна Европа. От 90-та година насам авторът се е занимавал с разследвания, както в Германия, така и на място в много страни от бившия Съветски съюз. Книгата е гъсто наситена с имена и биографии на кръстници на т.н. руска мафия, на техни фирми и партньори в Западна Европа. Изобилстват дати и документи от полицейските и прокурорски архиви. Юрген Рот е пестелив с изводи и преки внушения - фактите говорят достатъчно убедително.

“Под руска мафия”, пише Рот, “днес разбираме организирани криминални групировки, наложили вече в Русия и в бившите републики свой режим. Те представляват конгломерат от обикновени престъпници и мощни икономически групировки, които рушат отвътре всеки демократичен строй. Почти всяка банка в Русия е в техни ръце. През последните години около 200 000 служители от службите за сигурност, офицери и генерали от Съветската армия са останали без работа. По-голямата част от тях, най-добре квалифицирана за целта, се е обединила с криминалните банди. Именно техният ноухау е превърнал руската мафия за няколко години в най-голямата престъпна световна сила. Руската мафия, пише Рот, се контролира от личности и фирми, които дължат невъобразимото си даже по западен стандарт богатство на плячкосването на народното имущество на бившия Съветски съюз  след като многомилиардни средства на КПСС и на КГБ са трансферирани нелегално и инвестирани на Запад. Основни дейности в Западна Европа са проституцията, търговията с наркотици, рекетът, контрабандата на крадени луксозни коли, комарът. Тези традиционни занимания обаче все повече се изместват от висококвалифицирана измама в кредитната и финансовата сфера, от нелегални банкови сделки.

По данни на ФБР на САЩ пет пъти на седмица от нюйоркското летище Кенеди излита боинг 767 на Делта Флайт натоварен с чували нови доларови банкноти, до 100 милиона на полет. Получатели са руски банки, които според водещ служител на ФБР служат за гигантска перачница на мафията и вече са изместили Панама като предпочитано място за трансфери от колумбийските и италиански картели. ФБР смята, че от януари 1994 г. най-малкото 40 милиарда долара са заминали по този начин за Москва. ...Освен на Русия много страници в книгата са посветени на Украина, където бившият президент Кравчук е описан като един от главните кръстници, лично пренасял многомилионни суми от подкупи и изнудване в израелски банки.

Следват и други източноевропейски страни, като особено подробно авторът се спира на Сърбия и на ролята на небезизвестния Аркан и издигането му от президент на феновете на Цървена звезда до шеф на Партията за сръбско единство и главатар на сръбската мафия, закрилян лично от Милошевич.

В следващата глава озаглавена “Българската специфика” идва ред на групировки като Кинтекс и Мултигруп. Цитира се Ренета Инджова, която през 1994 публично заклеймява преплитането на организираната престъпност с държавния апарат. В исторически план се напомня, че още през 70-те години Кинтекс е контролирал над 50 процента от търговията с наркотици през Близкия изток. Демократичните реформи не били донесли нищо ново тъй като според италиански следователи и днес Кинтекс бил замесен в същите сделки с оръжие и наркотици. Малко преди сгромолясването на стария режим по примера на Москва са изнесени на чужди сметки партийни и държавни милиони послужили след това за основаването на частни холдингови дружества и групировки.

Иронично се описва създаването на Мултигруп уж в квартирата на Илия Павлов като шеф на дребна търговска фирма. Светкавично обаче, след регистрацията в швейцарското градче Цуг през 1990 Мултигруп се превръща в мощен концерн с оборот през 1993 от 1 милиард долара. Позовавайки се на български медии авторът нарича Мултигруп една от най големите перачници на пари на българските комунисти.

Друго главно действащо лице в главата за България е бившият офицер от милицията Кирил Я., избягал през 1992 в Перу и осонвал най-голямото казино там. През 1994 той заедно със свои бивши колеги в София залива страната с игрални автомати - 50 хиляди на брой и създава казиното Севастопол. Пътят на капиталите е бил от Лима през Виена до София, по същия маршрут в България постъпват все поголеми количества кокаин.

Съперничеството на тази групировка с Мултигруп води до кървава гангстерска война в София, взела за две седмици 8 жертви. В крайна сметка, завършва главата за България, Мултигруп излиза победител, днес групировката е един от най-големите инвеститори в страната, тясно свързана с водещи западни концерни и банки.

Веднага след излизането на книгата в Германия тя бе спряна със съдебно решение  и се появи в книжарниците едва след като многобройни пасажи бяха заличени с черна боя. Както съобщи издателството, забраната да се споменават дадени имена и фирми под заплаха от 5 милиона марки глоба е произнесена след жалба на адвокатите на крупния бизнесмен, живеещ във Виена Григорий Лучанский директор на фирмата Нордекс.

В главата с най-много заличавания се описва бивш заместник министър-председател на България  по икономиката, работил за лице загинало при неизяснени обстоятелства през 1991. По-късно този човек става сътрудник на групировка, регистрирана в швейцарското градче Цуг. Същото лице със заличено в книгата име, е е задържано през 1993 във Виена по искане за екстрадиране от българската прокуратура. Той е обвиняван в изнасянето на 2 и половина милиона марки комунистически пари и в сделки с оръжие.  Според австрийските специални служби той е съпровождал Жириновски при посещението му във Виена по-рано тази година. По късно приближен на Жириновски е заплашвал българския главен прокурор, ако той не се откаже от иска за екстрадиране на екс министър-председателя. В книгата името му попада сред заличените по решение на съда поради факта, че той както изглежда е представител в европейска страна на фирмата, издействала забраната. Директорът на тази фирма, назоваването на чието име се наказва с 5 милиона марки, е цитиран с думите: “Помолих моя партньор да разсее подозренията, довели до иска за екстрадиране, обясних му, че задължително условие за сътрудничество с моята фирма е да си оправи отношенията с австрийските власти. Той ми доказа че всичко около него е наред със съответен документ от австрийски съд.“

Както зъвършва обаче авторът Юрген Рот, въпросният бизнесмен така и не взел отношение към обвиненията, че бизнеспартньорът му е изнесъл партийни милони.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо