|
В събота централният берлински булевард "17 юни" на
запад от Бранденбургската врата и до символа на Берлин - Колоната
на победата бе в течение на 8 часа мирно завладян от десетки
хиляди турски съграждани.
За четвърти път тази година бе отпразнуван
Турско-европейският ден. С известно съжаление трябва да се
признае, че "европейският" елемент на събитието не можеше да се
открие лесно - на никоя от двете големи сцени, заприщили
булеварда, не се чу и дума на немски, а за преводачи не бе и
помислено - може би изхождайки от оказалото се верно
предположение, че немски посетители така и няма да има. И наистина
- от мултикултурния аспект, заявен в програмата, не бе останало
много. На празника властваше една единствена монокултура: тази на
червените знамена с полумесец, на фанелките, шаловете, начелните
ленти и ключодържатели в националните турски цветове, закичени
тук-таме в знак на избликнало умиление и с портрети на
бащата-основател на нова Турция Кемал Ататюрк.
Което само по себе си е признак за преобладаващо
светската настройка на турските съграждани. Наистина, освен
елегантните копринени забрадки на някои прелестни главици, почти
никакви други външни атрибути не отличаваха младите берлински
турци от немските им връстници - напротив, като че ли и гримът
беше повече, и модата по-актуална, и пъповете на момичетата
по-украсени с финтифлюшки, а и мобилните им телефони положително
по-нови от колкото срещаните на подобни немски масови прояви...
Е, не мога да кажа, че истински се зарадвах когато
конферансието на голямата сцена, задавяйки се от ентусиазъм пред
морето от червени знамена гръмотевично запита публиката "Ист дас
хир Берлин?" и сам си отговори сред ликуващ тътен "Найн, дас ист
Тюркай!" Но пък това за пореден път ми напомни, че решението на
жена ми и мен да учим турски е било може би съвсем далновидно...
Съжалявам, че разказът за многочасовия вихър от
музика, танци, аромати и вкусове трябва да се ограничи само до
визуални впечатления, но такава е засега спецификата на медиума,
който ползваме.
И така - придвижване към мястото на събитието.
Съпровождаме една силно целеустремена, патриотически настроена
лелка:
Тя далеч не е сама:
Помислено е и за спонтанно и неподготвено
присъединилите се:
Някои танцуват още далеч преди сцената:
Но после танцуваха и на сцената:
А от публиката снимаха с цифровите камери на
мобилните си телефони:
 |
