Атентатът в Лондон от вчерашния ден се нарежда в трагичната поредица от сполетели света през последните години дивашки терористични атаки. Същевременно обаче той като малко други фокусира в себе си всички признаци на абсолютното зло, чието съществуване някои релативисти все се опитват да отричат.

Две събития в навечерието на злодейското покушение, които то образно замаза със сажди и кървав прах, придават на Лондонския атентат особено символично значение:

- Тъкмо вчера британската столица бе залята от стотици хиляди свои граждани, възторжено празнуващи една мирна победа - спечелването на олимпийското домакинство. Днешните вестници излязоха със специални приложения на по двадесет и повече страници за бъдещия празник на международното разбирателство и мир. Със същите вестници само часове по-късно из тунелите на лондонското метро бяха покрити разтерзаните тела на техните нищо неподозиращи изтръгнати от живота читатели.

- В Шотландия Тони Блеър откри конференцията на Г-8, която по мението на много наблюдатели и експерти трябваше да направи първа сериозна стъпка за установяване на по-балансиран световен икономически ред, за даване на шанс на най-силно пострадалите и изостанали в света нации. По този начин би могло да се постигне излизане от отчайващия порочен кръг, в който най-бедните народи са се завъртели, а именно в това е причината, която води до екстремизиране на обречени на маргинализация маси в Третия и Четвърти свят.

Тъкмо една успешна реализация на част от идеите, стоящи зад опрощаването на дълговете от страна на Г-8, би била най-голяма заплаха за дългосрочната стратегия на фанатичните идеолози на тероризма.

Именно тези две знакови събития станаха символична цел на терористите. И сега вече са съвършено неприемливи никакви оправдания, каквито слушахме преди четири години, че ставало дума за "разбираема реакция на угрижени поради икономическата несправедливост в света, сърдити на глобалистка Америка млади мюсюлмани". Този път подобен тип обяснения няма как да минат, предвид съпровождащите Лондонския атентат събития. Абсурдните каканижения за жертвите в Ирак, които прочетох в един интернет форум, са също толкова несъстоятелни и прозрачни за всекиго, който знае, че жертвите в Ирак бяха десетки хиляди годишно именно преди цивилизованият свят да се реши да интервенира и да отстрани палача Садам, както е ясно и сега, че в древното Междуречие продължават да загиват десетки и стотици благодарение на същите вдъхновители, които се погрижиха и за взривовете на вчерашните лондонски бомби.

Пред нас проблясна за пореден път озъбената гримаса на Абсолютното Зло. Вчера. Също както на 11 септември 2001 в Ню Йорк или в нощта на 23 срещу 24 септември 1944 в България.