|
Неотдавна ми бе дадена възможност да си избера книги от роднински
наследствен архив. Небрежно бръкнах между купищата стари томове и
внезапно не повярвах на това, което видях в ръцете си - едно
опърпано книжле с меки корици, с надпис: Симеон Радев «Македония и
българското възраждане».
Знаех за книга на френски под това заглавие, но в случая не беше
указан преводач, т.е. ставаше дума за авторско издание. Виждал бях в
Берлин у българиста Норберт Рандов три подвързани томчета с превод
от 1927, но това беше явно нещо друго.
Заех
се да проучвам предисторията на изданието и бързо установих, че
малцина в България знаят за него. Получих възможност да разговарям
със сина на Симеон Радев, Траян, който през последните десетилетия
на живота на баща си е на практика негов съавтор, сътрудник, правше
всички архивни справки,беше човекът на когото Симеон в почти пълна
слепота е диктувал трудовете си. Макар на преклонна възраст Траян
Радев е с непреклонен дух и с македонска твърдост носи битието си на
останал напълно сам на света пенсионер с всички произтичащи от това
несгоди в България. Срещата с него за мен бе доближаване със
страхопочитание до един от последните възрожденци, до физическия и
духовен свят на Симеон Радев, до родния му Ресен, до Цариград, до
Охрид и стара София.
От
Траян Радев научих подробности за книгата, която по волята на
съдбата бе попаднала в ръцете ми. Баща му пише „La
Macedoine
et
la
renaissance
bulgare
au
XiXe
siecle“
през 1918 и тя излиза същата година в Париж за да може западната
общественост да се запознае с българското гледище по македонския
въпрос, тема, която става особено важна преди мирните преговори в
предградието Ньой. По-късно, когато Симеон Радев е вече пълномощен
министър във Вашингтон, без да се обърне към него, Македонският
научен институт (чийто председател е проф. Милетич) възлага на
дъщерята на професора Маня да преведе труда и го отпечатва през
1927. Траян разказва, как е бил неприятно изненадан баща му, когато
прислужникът в легацията внесъл два пакета с книги. Преводът, както
можах да се убедя от получения от Норберт Рандов екземпляр, не е от
най-добрите, а и цялото издание е осъществено без авторско съгласие.
Все пак с времето Симеон Радев се примирил, че никой не се е обърнал
към него, с това «флагрантно нарушение на авторските му права»
(Траян Радев) и счел, че е по-добре изданието да съществува в този
вид и да се разпространява и в поробена Македония, отколокто съвсем
да го няма.
Това
обстоятелство се потвърди и от онова, което ми разказа друг от
последните възрожденци, за когото вече съм писал - Михаил Огнянов.
Като юноша в Битоля през 30-те години той свидетелства, че се е чел
усилено в българските среди именно този превод, издание на МНИ.
След
освобождението на Македония през април 1941 и завръщането малко
по-късно на Симеон Радев от легацията в Белгия (където е бил
пълномощен министър, отговарящ и за връзките с Холандия) той започва
авторски превод и дообработка на книгата. Решава по препоръка на
приятели и от новоосвободените земи, «Македония и българското
възраждане» да излезе в Скопие. Екземплярът, с който разполагам е с
авторски предговор от края на 1942. Според Траян Радев книгата е
отпечатана едва към края на 1943-1944 в печатница «Крайничанец» в
Скопие. Тираж 6000 екземпляра. Разпространението обаче се забавило
по различни причини чак до лятото на 1944, докато скоро над всички
се сгромолясал фаталният септември. Една част от тиража е била
унищожена от югославските комунисти, друга част е качена на камион и
откарана в България. Тук, според Траян Радев баща му се е опитал да
спаси книгата и да убеди отговорните лица да я пазят, защото «някой
ден пак ще ви потрябва», но почти всички екземпляри са били
изгорени.
Запазени били като по чудо само няколко от тях. |
