|
|
В
днешния си брой седмичникът "Шпигел" публикува обширна статия за
български просяци-инвалиди, появили се напоследък из пешеходните
зони на големите германски градове. Списанието описва мизерията
в родните им гета и разказва за злоупотреби и малтретиране на
нещастниците от хората, които ги докарват организирано в
Германия.
Още
заглавието на статията в днешния «Шпигел» «Всеки ден пердах»
предразполага читателя към неприятни емоции. Подзаглавието
обяснява, че хора с телесни недъзи от Източна Европа, които в
миналото биха били показвани по панаирите, се срещат все
по-често да просят в търговските зони на големите градове.
Хамбург и неговите най-луксозни улици са окупирани от български
просяци-инвалиди. Имената им са Данчо, Даниела, Борис, Димитър,
а снимките и съдбата им са сред най-зловещото, което се е
публикувало в «Шпигел» на тема България през последните години.
32-годишният Данчо е 50 см на ръст, без крака и протяга празна
чашка към минувачите от ръждясала триколка. Борис показва на
всички чуканчетата на отсечените си ръце и моли за подаяние.
Източноевропейските инвалиди в големите германски градове според
«Шпигел» са подтискащ символ на икономическата пропаст, която
дели континента.
Данчо
Причината за наплива на осакатени просяци от България, пише
списанието, е мизерията в гетата на градове като Ихтиман,
Кюстендил и Самоков, откъдето идват повечето просяци в Хамбург.
Това са квартали без канализация, където по непавирани улици
текат фекалии, деца играят в мърсотията между съборетини и
ръждясали автомобилни скелети.
Ихтиман - град без канализация
Драстичното описание е съпроводено от нагледна фотография. В
тези гета се срещат болести, които са забравени в Западна
Европа: детски паралич, туберкулоза, рахит. Пострадалите от тях,
както и деца с вродени деформации не се лекуват и преживяват в
мизерия. Така те стават лесна жертва на престъпни групи, а
понякога и на близки роднини, които ги карат организирано в
Германия и експлоатират безмилостно. Неотдавна в Хамбург
полицията започва следствие по обвинение в «заробване с цел
присвояване на чужд труд».
Инвалидът Димитър К. нарушава мълчанието си и разказва, как
група сводници, специализирани в търговия с момичета са докарали
него и други инвалиди от родния му град и как след всекидневни
побои му отнемат изпросените пари. Друг българин Васил П. - як и
здрав мъжага според «Шпигел», е осъден на 16 месеца условно и
депортиран в България за това, че карал свой сънародник с
ампутирани крака да проси по 10 часа на ден в хамбургската
пешеходна зона, всяка вечер го пребивал от бой и му отнемал
всичките пари от деня. Пред журналистите Данчо отрича, някой да
го експлоатира, но те установяват че добре облеченият му брат
Георги го изкарва всяка сутрин на луксозния булевард, а вечер
разиграва изпросените пари в игрално казино. След пристигането
си от България Данчо живее заедно с осем други инвалиди в една
стая в мазето на хотел в най-изпадналия пристанищен квартал на
Хамбург. За тях се грижат двама надзиратели, докато полицията не
открива и запечатва нерегистрираното жилище. Сега, пише «Шпигел»
Данчо се е издигнал - той живее под покрива, в стая с
еднокраката просякиня Даниела и нощем може да вижда от
капандурата рекламите на града. Данчо си има цел в живота - да
спести някое евро и си купи електрическа количка - с нея мечтае
да премине по търговския булевард - един път без да проси.
Даниела пред бижутериен магазин |
