13-12-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Милен Радев

17 ноември 2005 15:10

Писмо от Берлин

Приятел в нужда се познава,

или за публичното развенчаване на някои митове

Милен Радев в "Още инфо"

 

През последните дни голямата новина от Германия е поредният пост, на който бе устроен Герхард Шрьодер. Само две седмици след официалното предаване на канцлерството на своята наследничка Ангела Меркел, той стана шеф на Надзорния съвет на смесеното руско-германско дружество за строеж на Балтийския газопровод  NEGP.

По стечение на обстоятелствата тъкмо Герхард Шрьодер и неговият наследник на председателското място на социалдемократическата партия Матиас Плацек бяха обект на спор, разгорял се на проведената през уикенда в София конференция посветена на Германия и Българи, година преди 2007.

На един от панелите на тема «Медии и политици в двете страни» имах възможност да припомня разкритата неотдавна в Германия афера около ордена «Петър Велики», учреден от руската Академия за безопасност и охрана на висши генерали от КГБ/ФСБ и връчен в Берлин както на бившия шеф на разузнаването на ЩАЗИ Маркус Волф, така и на социалдемократически политици, сред които и въпросният наследник Матиас Плацек. Сюжетът, първоначално открит след разследвания в интернет от живеещия в Берлин руски колега Дмитрий Хмелницки, предизвика преди седмици силен интерес в няколко консервативни медии в Германия сред които «Велт ам Зонтаг», «Фокус» и «Франкфуртер Алгемайне ам Зонтаг». При това последващата история се развиваше по почти идентична схема: След подробно съгласуване на материала с автора Хмелницки, след уточняване на източниците, на снимковия материал, на заглавието, след възторжени реакции на журналисти и авторитетни медийни консултанти , в уречения брой статията така и не се появяваше, очевидно паднала след решение на възможно най-високо редакционно ниво. Няколко дни по-късно някои булевардни всекидневника на издателство Шпрингер пуснаха новината накратко, съобщавайки в полушеговит тон за странния орден с надпис на гърба «За укрепването на руската държава», получен от социалдемократа Плацек.

Споделих на конференцията през уикенда, че към момента на наближаващите публикации през октомври/ноември, в Германия коалиционните преговори между социалдемократи и консервативните CDU/CSU, вече бяха навлезли в решителна фаза и най-вероятно се е счело за политически неуместно, историята за ордена на гебистката Академия да навреди на новата звезда на коалиционния партньор Матиас Плацек. Припомних също, че политически наставник на Матиас Плацек бе дългогодишният премиер на федерална провинция Бранденбург Манфред Штолпе, по времето на ГДР висш служител за връзка на държавата с Протестантската църква. Същият Манфред Штолпе за когото службата по архивите на ЩАЗИ твърди със сигурност, че е бил дългогодишен агент на източногерманската ДС, удостоен дори с орден от Ерих Милке. Поради липса на решаващите последни доказателства Щолпе, обвиняван в това, че е писал доносите си под агентурен псевдоним «Секретар», успя да издейства по съдебен ред забрана да бъде наричан агент на ЩАЗИ. Кариерата му бе увенчана като министър на транспорта в кабинета на Шрьодер. Преди време Щолпе предрече на своя политически питомец Плацек, че младежът ще стане някой ден бундесканцлер. Първата стъпка към сбъдването на тази прогноза бе направена преди три седмици с избирането на Плацек за председател на SPD.

За да стигна до обявения в увода спор в НДК през уикенда, ще спомена още един въпрос, който бях включил в изказването си на конференцията. Тъй като темата бе медиите в намиращата се пред прага на ЕС България и в пребиваващата отдавна там Германия, приведох пример на трудно обяснима според мен пасивност и незаинтересованост на немските медии в една нестандартна и уникална по много критерии ситуация. В разгара на проточилите се напрегнати коалиционни преговори между социалдемократи и консервативни, лидерите на партиите заседаваха «на шест очи» в продължение на дни и нощи и все не можеха да преодолеят твърдият отказ на Шрьдер да сдаде канцлерския пост, след като конкурентката му Меркел беше постигнала макар и минимално, но все пак по-добър изборен резултат. Само най-внимателните читатели можаха да научат от съобщения от по 5 реда в някои вестници на другия ден, че посред преговорите, на 7 октомври Герхард Шрьодер е отлетял в Русия на полудневно посещение, за да честити лично рожденния ден на своя близък приятел Владимир Путин. В своя разговор те обсъждали и въпроса със строежа на Балтийския газопровод. Нито една сериозна медия в Германия не помести коментар или анализ на този уникален в практиката на съвременните европейски държави случай. Пътуването на Шрьодер бе в петък, а в неделя той съобщи, че се отказва от претенциите си за канцлерския пост. Три дни по-късно за всеобща изненада социалдемократите издигнаха за външен министър не някоя от очакваните кандидатури, а дългогодишния сътрудник на Шрьодер, шеф на канцлерството, наричан от едни неговата «дясна ръка», а от други «сивия кардинал» - Валтер Щайнмайер – стратегическият автор на Шрьодеровата външна политика през последните години на сближаване с Русия и охлаждане на традиционните трансатлантичнски отношения...

Описах тази фактология и оставих изводите на интелигентната аудитория. Един от присъстващите на конференцията български политици определи чутото за форма на цензура и изрази безпокойството си от такова развитие в държава като Германия. След него се разрази бурята: Друг участник – този път от немска страна – шеф на дирекция в берлинско министерство се нахвърли срещу изнесеното с обвинения в злоумишлена тълкуване на събитията, в демагогска инсинуация. «Нима искате да внушите, че в Германия има корупция, че политиците са зависими от чужди сили? Това не е моята страна, която Вие описвате тук. Вие си позволявате да изграждате конспиративни теории, които нямат нищо общо с действителността...»  Възмущението на господина го караше да потреперва в едва сдържан благороден гняв. Залата притихна пред силните страсти на един верен на своя работодател държавен служител.

Тези думи прокънтяха следобед на софийската конференция. Същата вечер по всички немски ТВ-канали гръмна новината: Герхард Шрьодер става шеф на Надзорния съвет на Балтийския газопровод. Представители на различни политически партии заговориха за необяснима постъпка, за срамен ход на политик от такъв ранг, за шуро-баджанащина, за форма на корупция...

Излезлите на бял свят от тогава насам нови подробности ме карат да се питам, как ли се справят с тях министерският господин и подобните нему колеги, изправени пред с крушението на една стройна жизнена конструкция.

Да си припомним накратко фактите: В консорциума NEGP, който ще изгражда газопровода по дъното на Балтийско море от Русия до Германия, 51 % се държат от Газпром, останалите от немски фирми. Газпром на практика е руската държава, притежаваща съответно 51 % от неговите дялове. По време на своето канцлерство Герхард Шрьодер бе най-влиятелният агитатор в полза на сделката, внесъл своя принос за сключването й от немска страна. Днес той е възнаграден за публично неизвестни заслуги с многомилионния пост на шеф на Надзорния съвет. Според водача на опозицията в Бундестага либерала Гвидо Вестервеле «Който се подписва за заплата от чужда фирма, на която е подсигурил неотдавна в качеството си на служебно лице гигантска сделка, показва липса на уважение към предишната си държавна служба. Освен всичко друго той продължава да получава сериозна заплата и от немската държава.» Дори и социалдемократи, като говорителят на партията за Източна Германия Кристоф Мачи заявиха, че «в момента Шрьодер губи целия авторитет, спечелен по време на канцлерството си». Председателят на Бундестага Норберт Ламерт, експерт на CDU по външнополитическите въпроси с остри думи осъди решението на Шрьодер и предупреди за опасността, което то представлява за германо-полските отношения, изпаднали в изключително деликатна фаза след множество рискови фактори между двете държави.

В полската преса вече бушува буря на възмущение. «Блиц» писа за «най-голямата корупционна афера в Европа», лидери на Гражданска платформа заявиха, че поведението на Шрьодер протворечи на всички принципи на Евросъюза, а Бронислав Геремек писа за «Края на легендата Шрьодер».

Един от малкото и най-активен защитник на Шрьодер е споменатият по-горе нов лидер на социалдемократите, московският орденоносец Матиас Плацек. Той побърза да съобщи на обърканите си и деморализирани съпартийци, че Герхард Шрьодер му се обадил по телефона и обяснил цялата ситуация: Решението било взето напълно независимо, само от участващите в консорциума партньори Газпром, E.on и BASF. Едва следобед те се обадили и известили нищо неподозиращия Шрьодер. Ставало дума просто за частна инициатива, без никакви скрити мотиви. Познавайки славата на Газпром като удължената ръка на Кремъл, горната аргументация не издържа и на най-елементарна критика.

След всичко това, едва ли има някакво значение, че от бордовете на E.on и BASF са изказали изненада от кадровото решение, в което не са били посветени. Както изглежда, и това мнение се налага в повечето печатни медии в Германия, назначаването на председателя на Надзорния съвет е станало след неформален и пряк контакт на Путин с шефа на Газпром Александър Миллер и със самия Шрьодер.

Случаят придобива допълнителна тежест след разкритията на списание «Шпигел» за биографията на новоназначения изпълнителен директор на консорциума NEGP., с когото Шрьдер ще трябва да си сътрудничи. Това е Матиас Варниг, досегашен представител на Дрезднер Банк в Москва и бивш офицер на ЩАЗИ, заместник началник на отдел в XV управление на Външното разузнаване.Същият Варнинг е близък с Путин от времето, когато днешният президент още служи в резидентруата на КГБ в Дрезден. Според «Шпигел» днес Варниг е най-близък приятел на семейството на Путин. Списанието твърди, че германската Служба за защитата на конституцията отдавна е осведомена за ЩАЗИ-миналото на този топ-банков мениджър.

Може би в най-концентрирана форма случаят се коментира от полската «Газета виборча»: «Само две седмици след предаването на канцлерския пост Шрьодер встъпва във фирма, чийто изпълнителен директор е бивш агент на ЩАЗИ, а истинският й, макар и негласен шеф на Надзорния съвет от руска страна е самият Путин. С това Шрьодер е развенчан като държавник.»

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо