|
|
В декемврийския брой на «Детонация» Лъчезар Тошев припомня две
считани за загубени песни на Александър Морфов. При това той
споменава и едно от най-прославените произведения на големия
композитор - марша «Ний ще победим». Това е първият наш
двугласен марш, под чийто тържествени звуци действащата армия
преминава границата през октомври 1912 и който вдъхновява
поколения юначни българи до фаталния септември 1944
Както винаги, когато стане дума за «Ний ще победим», не бе
споменато името на автора на текста. При това маршът съвсем не е
бил само инструментален, а напротив, неговите куплети се помнят
и запяват и до днес от ветерани на запасното войнство на стара
България.
Реших да отворя един от семейните албуми и разкажа за автора на
текста, моя дядо о.з. подполковник Стилиян Максимов. Той е
по-малък брат на писателя и учредител на учителския съюз Христо
Д. Максимов - Мирчо и е роден през 1883 г. в Самоков. През 1898
поема кариерата на професионалния офицер и постъпва във Военното
училище като юнкер от 24 випуск. Тук негов съвипускник и приятел
е по-големият с две години Александър Морфов. Може би повлиян от
успеха на братовия си текст за «Учителския марш», озвучен от
Емануил Манолов и станал много популярен за времето си, юнкер
Максимов пише през есента на 1901 г. под название «Все напред!»
текст, към който приятелят му Александър Морфов веднага
композира музиката. Маршът става химн на 24 випуск, както
свидетелства и факсимилето от първата страница на офицерския
албум на дядо ми.
Следват години в пионерни войски, изкачване по служебната
стълба, женитба в навечерието на Балканската война и участие
като капитан отначало на Македонския, а след това и на Одринския
фронт. През февруари 1913 е началник на автомобилния парк на
армията и участва в превземането на Одринската крепост. Завършва
Инженерна Академия в Брюксел и е на фронтовете на Световната
война от първия й ден. През 1918 - 1919 е командирован като
представител на Военния министър при Германското военно
министерство в Берлин. Подполковник Стилиян Максимов се уволнява
от военна служба през 1920 г. и става скоро след това пръв
представител на Ситроен в България със свой фирмен магазин на
«Дондуков». 20-те и 30-те години минават в работа и грижи около
семейството, в строеж на къща и даване на образование на трите
дъщери. Септември 1944 го заварва директор на Дирекция на
автомобилните съобщения в Царството. През октомври е откаран в
друга дирекция - на милицията на Лъвов мост, където прекарва
десетина дни. Откриват го и го измъкват от лапите на самия Лев
Главинчев негови предани подчинени шофьори-комунисти. След това,
разказва майка ми, две седмици отказва да седне на масата със
семейството, а яде прав, скрит зад печката. Веднага е
пенсиониран. Склопява очи ден след като е успял да чуе по
радиото вестта за смъртта на ненавистния му тиранин Сталин на 5
март 1953. |
