Новината за подлото убийство на Ана Политковска сграбчва за гърлото и премрежва погледа. Тя буди възхищение пред смелостта на покойната и разгаря ярост пред наглостта на поръчителите.

В днешна Русия нейното име се бе превърнало в символ за непреклонна, честна и неподкупна журналистика. В страната и в чужбина (когато й бе разрешавано да пътува зад граница) гласът на Ана Политковска бе слушан с внимание. Тя бе една от последните публични фигури, които призоваваха към завръщане в царството на здравия разум, на почтеността и елементарните човешки ценности – в противовес на официалната лъжа, на социалния разврат и грубото насилие, възцарили се поголовно в нейната Родина. Смелост и решителност като нейните не се прощават от властващата бандитско-кагебистка върхушка.

Първата мисъл, която неминуемо пронизва помнещия миналото българин е поразяващият паралел със съдбата на нашия писател Георги Марков. И двамата получиха висшата мярка на наказание заради своята смелост, заради силата на разобличителното си слово. И двамата станаха обект на езическо жертвоприношение в чест на рождения ден на вожда: Марков бе прострелян с отровната сачма на моста Ватерло през 1978 г. в навечерието на Тодорживковия празник и само здравата му физика попречи на Димитър Стоянов да зарадва диктатора с радостната вест навръх рождения му ден. Празничния дар за вчерашната рожденденска трапеза на кремълския господар - смъртта на Ана Политковская бе подсигурен професионално и безотказно. И в двата случая провиждаме почерка на КГБ и на неговите нароили се официални и сенчести правоприемници и наследници.

Два дни преди мъченическата си гибел Ана Политковска говори за последен път пред микрофона на радио Свобода. Внимателното препрочитане и прослушване на думите й днес ни дава отговори на много от въпросите около нейното убийство. Прецизно и спокойно тя изброява чудовищните престъпления на кремълския наместник в Чечения Рамзан Кадиров, съобщава за снимките на изтезавани и отвлечени от него невинни, с които тя разполага и за подготвяна статия по темата. В понеделник се очакваше излизането на поредната нейна статия с разкрития за движещите сили в продължаващия десетилетия чеченски конфликт...

"Всъщност не ставам за борец. Аз съм просто абсолютен журналист. А задачата на журналиста е да информира за това, което се случва", беше казала веднъж Ана Политковска. Тежко и горко на страна, в която това фундаментално верую става причина за кървава разправа.