|
Вчера на едно от гробищата в
източната
част на
Берлин, в парцела, в който още през годините на ГДР се
погребваха изтъкнати комунистически функционери, бе
погребан с подобаваща тържественост бившият шеф на
разузнаването на Щази, генерал Маркус Волф. Той почина
на 83 години, мирно и тихо в своето легло точно на
годишнината от падането на стената на 9 ноември.
Церемонията бе белязана от помпозна
тържественост, а присъствието на целия оцелял до днес
елит на корабокруширалата Източна Германия придаде на
събитието ореола на държавен акт. Според някои
преброители,
на гробищата са присъствали около 1000 души. В първите
редици на шествието бяха последният шеф на компартията
на ГДР и пръв председател на преименуваната в Партия на
демократическия
социализъм
(ПДС) нейна наследничка Ханс Модров, висши генерали от
армията и Щази като съдените за убийствата по границата
Фритц Щрелец и Вернер Гросман. Съпровождаха ги побелели
партийни функционери и представители на «социалистическата
интелигенция». До тук нищо не смущаваше характерната за
подобни събития атмосфера на носталгична масовка на
безвредни вече пенсионери.
Всичко се промени в момента, в който взе
думата извънредният и пълномощен посланик на Руската
федерация
в Германия Владимир Котеньов. Развълнуван,
той се провикна:
«Германия загуби един от най- добрите си
синове! Русия – един от своите най-верни приятели!»
Според посланик Котеньов, осъденият на 2
години затвор за отвличане на хора, изнудване и нанасяне
на телесни повреди шеф на комунистическия шпионаж бил
отличен събеседник, с топло и широко сърце, надарен с
политическа мъдрост и прозорливост. Особено ценно
качество на покойника била неговата необикновена вярност.
Склонни сме да дадем право на руския
посланик – през всичките години след падането на стената
Маркус Волф проявяваше онази вярност към Кремъл, към
партията и към чекистката организация, на която е бил
учен от ранната си младост, прекарана в Сталинска Москва.
Той отнесе в гроба си не една тайна за трагичните и
жестоки дела, с които се свързва службата му, по подобен
начин, по който в месеците след падането на
Стената
най-вероятно бе отнесъл в Москва куфарчето със списъците
на най-верните и секретни свои агенти на Запад.
Актът на посланик Котеньов е
безпрецедентен дори за известната с всевъзможни гафове
руска дипломация в Германия. Формалното почитане паметта
на осъден противник на свободата и демокрацията на
днешна ФРГ от официалния представител на Владимир Путин
в Берлин едва ли може да се приеме за случайно
недомислие. То се вписва идеално в поредицата
провокационни жестове на Русия спрямо една или друга
западна държава. С всеки от тях сякаш днешният руски
елит проверява до къде може да стигне в безнаказаната си
наглост, без да предизвика бурна реакция на нетърпимост
и протест сред западните общества и сред политическия
елит.
За сега като че ли прагът още далеч не е
достигнат. |
