02-12-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Милен Радев, Берлин

2 декември 2006

Смях през сълзи в залата

Милен Радев в "Още инфо"

Убийството на Александър Литвиненко

Блогът на Милен Радев

Анна Политковска в "Още инфо" >>

 

Радиоактивната диря води от смъртното ложе на Литвиненко до Москва. Миналият четвъртък бяха открити следи от полоний-210 в два самолета на авиокомпанията "Бритиш еъруейз", мълниеносно ни информираха  световните информационни агенции. Летателните машини са на лондонското летище Хийтроу. Още три самолета се проверяват за наличието на радиоактивното вещество. Единият от тях е в Москва. Другите са руски, като единият пристигнал на "Хийтроу" вчера сутринта. Всички те са летели по трасето между руската и британската столица. По радиоактивната диря бяха открити в Лондон вече 12 локализирани обекта със следи от полоний-210. Един от тях се оказал именно летище Хийтроу. Оттам дирята продължава направо към Москва.

Според руските власти на международните летища Внуково, Демодедово и Шереметиево в Москва няма следи от радиоактивност.

Александър Литвиненко е бил отровен най-вероятно със сложна смес от радиоактивни и токсични вещества. Медицинските експертизи констатираха първоначално свръхконцентрация на отровния метал талий в организма му. В последствие бе установено и смъртоносното участие на радиоактивния изотоп полоний-210. Литвиненко е бивш офицер от руската Федерална служба за сигурност (наследничка на КГБ). Той бе принуден да напусне страната си през Турция и да потърси политическо убежище във Великобритания, след като направи публични разкрития за престъпления, организирани, осъществени или планирани от службата със санкцията на Кремъл.

Британската авиокомпания се опитва да се свърже с всичките 33 000 пътници, които са пътували със засегнатите самолети след 25 октомври. Радиоактивните въздушни возила осъществили през това време 221 полета. Трябва да бъдат проверени и около 3000 служители на "Бритиш еъруейз". Всички тези невинни граждани са потенциална жертва на последиците от един безогледен терористичен акт.

Още инфо

Скотланд ярд има основания да съсредоточи внимание върху полетите, осъществени с тези от Москва до Лондон на 25, 28 и 31 октомври, както и на 3 ноември.

И в най-трагичната ситуация се случва да ни напуши смях. Понякога се смеем през сълзи. В сегашния случай обаче смехът се съпровожда от скърцане на здраво стиснати зъби.

Може ли да бъде друга реакцията на многогласното, но хармонично пеене, в което от сутринта се упражняват някои от световните медии? За какво става дума?

Оказва се от една страна, че Скотланд Ярд вече без колебание идентифицира Русия като източника на смъртоносната радиоактивна отрова, причинила гибелта на Александър Литвиненко. Нещо повече, участието на агенти на ФСБ, организацията наследник на КГБ, било «вероятно» съобщава от Лондон Spiegel Online. Следствието се концентрира все повече върху група от петима руски «запалянковци», пристигнали в Лондон за мача на ЦСКА-Москва с Арсенал в навечерието на покушението срещу неудобния на Кремъл емигрант. Именно тази група е ключовият елемент в разкриването на престъплението, смята изданието.

Английският Guardian описва подробно досегашните разкрития на Скотланд Ярд и добавя, че и легендарните служби MI5 и MI6 са се включили в следствието. Цитиран е служител на полицията, който казва, че руската държава може би е замесена в убийството на Литвиненко и добавя

«Само държавата би могла да има достъп до този смъртоносен радиоактивен материал».

Guardian бе онзи ляволиберален вестник, който в началото на аферата се отличи с допускането, че емигрантът може и да се е самоубил по такъв екзотичен начин, поставящ пред радиационен риск и най-близките му хора. Сега същият вестник пише, а други световни медии го препубликуват, че според следователите убийците може би били «престъпни елементи от редиците на ФСБ или бивши нейни служители».

Дотук добре ще си каже внимателният читател. Или зле – зависи от гледната точка. Но следващото заключение неминуемо предизвиква споменатия по-горе тъжен смях. Оказва се, че «официалното участие на правителството на г-н Путин» под формата на пряка заповед за убийството на неудобния публицист, можело да се изключи, като малко вероятно.

Ако обстоятелствата не бяха повече от трагични, а ситуацията не се изостряше от час на час, горното заключение можеше да кандидатства за виц на годината. Оказва се, че наследниците на КГБ, на организацията, избила безброй безименни свои противници зад граница, виновна за смъртта на напусналите редовете й Игнаций Рейс, Валтер Кривицки, Фьодор Разколников, Олег Пенковски и др.,  сега напълно автономно са решили да се разправят с най-гласовития недоброжелател на руския президент на Запад. Това става в условията на тоталното завземане на всички ключови постове в държавния апарат, в икономиката и медиите на Русия от кадри на същата организация ФСБ/КГБ. По стечение на обстоятелствата въпросният президент, самият офицер-гебист от кариерата се обгражда от месеци с кохорта от най-доверени свои колеги от Санктпетербургските си времена.

Британските следователи обаче и по-точно информиращите ни за техните версии медии, твърдо изключват възможността някой от високите етажи на московската власт да е бил информиран за плановете на разпасалата се, недисциплинирана групичка «бандити от средите на ФСБ», решили да зарадват стопанина на Кремъл по случай рождения му ден с пикантната новина за скоропостижната смърт на неговия личен враг Литвиненко.

Читателят се пита от къде ли ще да се е появила тази британска увереност в невинността на руското държавно ръководство. Не остава друго, освен да допуснем, че информацията е дошла от проявилите загрижена готовност да помогнат в разкриването на престъплението руски служби. А защо да не предположим, че Тони Блеър е решил да вдигне телефона и да пита пряко колегата Владимир за неговото мнение по случая. Нима на някого ще му мине през ум да не повярва на думите на неотдавнашния  домакин на Г8, на човека, който държи в пазвата си ключето към несметните нефтени и газови сибирски залежи, на „съюзника” в световната борба с тероризма?

А на другите, на тези, на които Господ не им е дал свойството да вярват така лесно, остава само да се смеят. През сълзи. Или през стиснати зъби...

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо