|
Нова мода е
завладяла част от българите и тя в никакъв случай не е повод за
удовлетворение. Тази нова мода се нарича антиамериканизъм, и както
повечето изкопирани интелектуални модели в България представлява
абортиран модел на оригинала. В случая тези, които с такава охота
артикулират антиамерикански рими, са практическа демонстрация на
италианската поговорка Si non e vere
e bene trovato (Дори и да не
е истина е добре измислено). Тези настроения представляват една
странна, повърхностна и елементарна амалгама от примитивен
национализъм, лични неуспехи, персонализирана враждебност, завист
и ксенофобия. Това е много точно описано от Айзая Бърлин като
“възпаляване на националното съзнание“, когато патологичното
изтъкване на хипертрофирани и въображаеми национални добродетели и
успехи се съчетава с непоколебима омраза и обида срещу тези нации,
които действително са успели и са постигнали трайно благоденствие.
Оттук много лесно този национализъм се превръща в част от едно
антиамериканско или антизападно чувство, което заживява собствен
живот.
Тук е мястото да
кажа, че антиамериканските настроения, които се развиват в
определена прогресия, днес са поредното доказателство за липсата
на елементарна търпимост и уважение към “различния“ в част от
българското общество. Мит е, че българите са толерантни, търпими и
развиват уважение към други етнически или расови групи. Истината е
точно обратната – антиамериканизмът, който те проявяват, е много
близък по своя произход, природа и форми до ксенофобията, която
имат към различните групи или общности. Тази част от българите
реагира по начин, който й диктува собственото мнимо усещане за
наранена гордост или изкривената представа за себе си като жертва
на привнесена отвън несправедливост. И тук е мястото да се каже,
че българският антиамериканизъм има отчетливи индивидуални черти,
които позволяват по парадоксален начин съчетаването на
взаимоизключващи се оценки и отношение. От една страна се желае и
се признава американското технологично и икономическо
превъзходство, а от друга се опитва да се вмени на тази нация
интелектуална непълноценност и упадък. Признава се съществуването
на интелектуална свобода в Съединените щати, но се твърди за
липсата на политическа. Стига се до откровено раздвояване на
личността – дитирамби за московците, но образование задължително
на Запад. Това е структурната черта на българския антиамериканизъм
– скована ксенофобия, съчетана с прикрито възхищение и копиране на
американски образци и модели.
Естествено трябва да се отчете, че един от основните източници на
антиамериканизма в България се намира във влошаващата се
икономическа и политическа ситуация в страната. Оттук произлиза и
асиметричността на интензитета на антиамериканските настроения
сред различните поколения. Младите хора и тези на средна възраст
са много по-силно и пълноценно инкорпорирани в процеса на
модернизация или озападняване на страната и виждат повече лични
перспективи в точно такова развитие. Сред тях тези настроения са
разпространени в много по-малка степен. Обратно, тези процеси
смущават масата от по-възрастните хора, които изпитват
отрицателното влияние и на своя личен опит от времето на
тоталитарния режим. Задължително е да се отбележи обаче, че
съществуването на подобни настроения в никакъв случай не могат да
допринесат за решаването на проблемите на същите тези хора, които
ги споделят. По-ероятно е, че ще бъдат използвани в семантичната
диверсия на левите партии в България срещу нашето бъдеще, както и
срещу това, което идва след него.# |