|
Безумна тайна ще остане за онези, които смятат, че имат осенението
да осмислят пребиваването на Симеон Сакскобургготски на наша земя.
Както и защо този Янус – ту клоун, ту мракобес, ни възглави.
Безумието на тази тайна идва от факта, че след толкова десетилетия
на безпаметен комунизъм, никой от нас не страдаше от носталгия по
царизма. Това бе аксиома! Но още по-мистична аксиома обаче бе
носталгията ни по месия. Мистична, защото и най-заклетите в душите
си антикомунисти, и то по времето на комунизма, бяхме неизлечимо
болни от живковизъм. Трагичен, фатален, а сигурно и неизлечим като
болестен синдром парадокс. Антикомунисти до дъното на душите си,
но... живковисти. Искахме водач. Незаменим. Антикомунизъм, но
болестно съчетан с катастрофичното желание за охолството да си под
“скиптъра” на незаменимия, на вечния спасител от лабиринтите на
демокрацията – ето това беше френетичната лудост, която ни доведе
до Симеон. Болни бяхме от изстъпленията на комунизма, но още
по-болни бяхме от желанието за промени, съчетано с патологията на
страха от тях. Две болести, неописани в никоя медицинска
енциклопедия, ни доведоха от омразата ни към живковизма до
истерията по Симеон. Две болести!
Биполярни, взаимоизключващи се!
В
зависимост от годината на издаването им, речниците определят
мистиката или като вяра в тайнственото, или като откровение в нещо
“свръх”, или като “загадъчна непонятност”. Още по-сложни са
измеренията на мистичността в “учението” на рицарите розенкройцери
например. Но явно няма да се намери нито медицински справочник,
нито политически речник, нито дори розенкройцерски философски
трактат, в които да се даде отговор на въпроса кое доведе до
контемпоралната политическа мистичност на днешния ни ден, в който
живковизъм и симеоновизъм не са нито биполярни, нито загадъчно
непонятни, а тъждествени.
Колкото и егоцентрично и егоистично да е егото ни – днешното
двуболестно кобургготско състояние на България си струва едно,
макар и доста разрушително за духа ни, но крайно необходимо
писмовно усилие, в което ключовата дума е лъжа.
Вчера
– наглата, комунистическата!
Днес –
псевдорозенкройцерската, сиреч лъжерицарската!
Наистина – две болести!
Княжество, царство, народна република, парламентарна република,
царска република, републиканско царство, антипарламентарна,
псевдопрезидентска, дерегламентирана министър-председателска
държавност... Днес, на 5 март 2003, и Хобсбаум, и Попър, и
Кисинджър, и Тачър не биха били в състояние да дадат определение
за България. Защото в същността си тези учени и политици са били
реалисти. А у нас кобургската лъжа измести дори и мистиката.
В един
виц се разказва следната поучителна история. Богат американец
решава да си купи замък в Шотландия. Обикаля, обикаля и накрая си
избира най-красивия и най-скъпия. Среща се с майордома и казва:
“Ще го купя, само че имам едно условие – в замъка да няма духове и
привидения.” На което майордомът спокойно отговаря: “Не се
безпокойте, сър, от близо 600 години – откакто съм тук, не съм
срещал такива.”
Много
преди Фердинанд да се самовъзцари в България, ние сме тачили и
Тангра, и Христа, и кукерите, и бразаите, и какво ли още не. Но
призраци и духове, не! Не защото сме си нямали замъци. Ето, и сега
си имаме “Врана”. Но чак пък толкова мистика, и то не за 600
години, а за по-малко от 600 дни - хайде стига!
Както
и розенкройцерите, Симеон очевидно вярва в тъй наречените “вечни
хора”. Тайната доктрина на розенкройцерите е обширна теософска
система, силно повлияна от християнския езотеризъм, от окултизма,
от еврейската кабала, от неоплатонизма и е сложен синтез на всички
повече или по-малко тайни традиции на средновековието. Рицарите
розенкройцери учат, че всички същества са само различни развития
на единственото Същество, проявяващи се на различни нива и
обречени да се върнат в първородното Единство. Носели са
посланието, че само те могат да задвижат “Универсалната реформа”,
религиозна и социална. Най-мистичният връх на тази крайно
синкретична схоластика е, че “Озарените от божественото
откровение” ще се върнат в своята родина – тайнственият изток...
Както
е известно, тъкмо той, Симеон, НЦВ, министър-председателят на
четвъртото българско царство, е убеден, че ще задвижи
“Универсалната реформа”, религиозна и социална, и обеща това да
стори за 800 дни. Както става вече все по-известно, той е
“Озареният от божественото откровение”, завърнал се в родината си
– тайнствения изток. А както пък напоследък става още
по-известно, индикациите за това, че Симеон е Завърналият се, май
значително ще надхвърлят числото 800.
В
официалната брошура, издадена в Иран на 2 февруари 2003 г. по
случай посещението на българска парламентарна делегация в Техеран,
е написано, че тя е издадена от
Royal Embassy of Bulgaria
– посолството на Царство България.
Само
за 30 секунди този лъжерозенкройцер се самоизлъга излъга само 3
пъти в едно само 30-минутно предаване в новините на
bTV.
На въпрос бил ли е в Швейцария на частно посещение, “озареният”
отговори: “Това е личен въпрос.” След минута го попитаха: “Защо
бяхте на тайна среща с президента Първанов?” Отговорът бе: “Не
коментирам за държавния глава.” В същия разговор го помолиха да
каже разтревожен ли е от разцеплението в парламентарното му
мнозинство. “Завърналият се на изток” промърмори укоризнено: “Това
са силни думи.”
Розенкройцерите твърдели, че са невидими, защото умеели да се
прераждат и да живеят по неколкостотин години. “Невидимият” Симеон
в битността си на видима, нелепа и посредствена фигура, успя да се
самоизлъже, че е скрил от нас, че е молил Георги Първанов да убеди
БСП да спре с нападките си в парламента, защото сега сме били
съюзници със САЩ срещу Ирак и че правителството въпреки разпада на
подкрепящото го парламентарно мнозинство, е стабилно.
В
началото на 90-те години “Всяка неделя” всячески ни налагаше
твърдението, че Симеон е универсално интелигентна личност, но
тъкмо той оплете както си поиска вероизповеданията и изпрати
Соломон Паси при християн-кагебиста Максим заедно да се молят за
мир в съзвучие с молитвите на папата на католиците Йоан Павел
II.
На това депесарите му викат тюрлю-гювеч.
Розенкройцерите са твърдели, че са носители на “Универсалното
знание”. Ако се вгледате в магнетичното платно на Питер Брьогел –
Стария “Слепците”, ще разберете как днес ние носим на плещите си
универсалното знание на самодържеца си. А ако пък вникнете в
мрачните чувства, които се крият зад още по-мрачното лице в
картината на Пикасо “Жена, пиеща абсент”, ще разберете защо
абсентът е бил забранен във Франция със закон като опиат и защо
жената пред чашата тъй много прилича на днешна България. А ако пък
в крайна сметка схванем защо Стоян Ганев се завърна в България,
сигурно скоро ще ни стане ясна парафразата на споменатия виц, в
която се разказва, че богат американец искал да си купи замък в
България, но при условие, че в него няма да има духове и
привидения. Отговорът на майордома бил: “Купувайте сър, но елате
след около 200 дни.”
Прочее, на наскоро преминалата национална конференция на ДПС в
приветствието си Сергей Станишев припомни на Доган, че негови са
думите: “ДПС и БСП са обречени да управляват в най-скоро време
България.” В своеобразния си рокерски стил Станишев добави: “Е,
колкото по-скоро, толкова по-добре.”
О,
сър, въпреки съвета на българския майордом за 200-те дни, комай да
не бързате да купувате...# |