|
На 10
ноември 1989 година избухна демокрацията.
На 18
ноември същата година ние бяхме на митинга пред “Александър
Невски”. Радостни и възбудени слушахме оратор след оратор,
провъзгласяващи края на тиранията.
Дисидентът Анжел Вагенщайн, удостоен с честта да закусва с
френския президент Митеран, ни предупреди от трибуната:
-
Внимавайте да не ви излъжат и този път!
И ние
внимавахме. Усетехме ли нещо лъжливо в словата на хората от
трибуната, викахме:”У-у-у! Долу!” А през това време онези горе,
които уж бяхме свалили, се усмихваха под сталинските си мустаци и
си уреждаха живота. Прехвърляха капиталите от външнотърговските
дружества в частните си банкови сметки в Швейцария, купуваха на
свое име предприятия в чужбина, създаваха частни банки с по два
лева и честни вестници с по две пишещи машини, прегрупираха се и
се мултигрупираха. Преквалифицираха се от ченгета в национално
отговорни капиталисти и от състезатели по борба в босове на
застрахователния бизнес…
Добронамереният читател ще възкликне – всичко това може би е
вярно, но с какво ще го докажете? Къде са ви документите?
Уважаеми добронамерен читателю, документите или са унищожени, или
са в сейфовете под грифа “Класифицирана информация”. Ние не можем
да извадим нищо в полза на своите твърдения. Но великият френски
учен Кювие е казал: “Дайте ми само една кост от праисторическо
животно и аз ще го възстановя цялото.” И е успявал. Ние не
претендираме за гениалността на Кювие, но бихме се опитали да
използваме неговия метод, за да реконструираме образите и
поведението на някои от тиранозаврите, корифозаврите и динозаврите
от нашенския джурасик парк.
Държим
в ръцете си сметко-фактура № 250670 на У.Б.О. при Д.С., в която
четем:
“Днес
на 15.11.1989 г. подписаният Минка Дим. Рангелова предадох за др.
Владимир Живков по нареждане (не е попълнено), лична с/ка:
Наименование на стоката:
1.
Одеколон 1 брой един.
цена 25 лв. Обща сума 25 лв
2.
Бельо
2 3 лв. 6 лв
3.Пуловер
1 42, 50 42,50
4.
“ 1
42,50 42,50
5.
Дънки 1
47,50 47,50
6.
Чорапогащи
15 3,75 56, 25
7.
Риза 1
40 40
8.
Обувки чиф. 62,
50 62,50
372,25
по
сметка
Словом: Триста седемдесет и два лв. и 25
Продавач: Получател:
Обр.
18.”
Същата тази Минка Дим. Рангелова е предала с фактура 250669 от
15.11.1989 г. на същия този Владимир Живков следните “материали”:
пасти за зъби (7), одеколони (1), сапуни (5), четки за зъби (2),
яке (1) детски анцуци (2), одеколони (2), червило (2), нутела (4),
пасти (3), дезодорант (1), одеколон (1), одеколон (1). Сметката е
подписана от продавачката, получателят не се е подписал, а
изхарчените пари са двеста и осем лева и 50 стотинки.
Само
за един ден – на 15 ноември 1989 г. УБО е похарчило за Владимир
Живков 580 лева и 75 стотинки. Тогава заплатата на един редактор в
радиото беше 285 лева.
Но
Татовото синче е скромно в сравнение с Татовата внучка – сега вече
законодателка в модата и в парламента. С фактури 250654, 55, 56,
57, 59, 60, 61, 62, 63, 67 от 14 и 15 ноември 1989 г. Минка Дим.
Рангелова е предала на Евгения Живкова материали за 11 275, 10
лева (словом единадесет хиляди двеста седемдесет и пет лева и
десет стотинки). За два дена. По онова време заплатата на един
учител беше 130 (словом сто и трийсет) лева.
Сред закупените материали има коприна за 320 лева, вълнен плат за
570 лева, “бомбони”, “бекини”,” портмуне”, комплект колие за 500
лева, синджирче за 365 лева, напитки за 132 лева, печка за 1237,50
лева, четири куфара за 700 лева и 30 стотинки (изглежда решила да
си стяга куфарите, но после се оказало, че няма защо). Освен това
са доставени в значителни количества разни дреболии като четки за
зъби, одеколони, дезодоранти, сапуни, ножчета за бръснене (?),
чорапогащи, блузи, пижами, чорапи, бельо, пола, жакет, сапунерки,
несесери, клечки за уши…
Помним
седмицата между десети и осемнайсети ноември, когато, опиянени от
илюзията за подарената свобода, обикаляхме улиците, събирахме се
на групи и обсъждахме, обсъждахме, обсъждахме… А в това време УБО
купуваше, купуваше, купуваше. И за всяка паста за зъби взимаше
фактура. Цялото това запасяване напомняше времето преди и през
Втората световна война. Тогава едни се криеха в мазетата, други се
евакуираха на село и се запасяваха с кибрит, гас и сол. Треската,
която личи от тези финансови документи, показва, че другарите и
най-вече другарките на другарите са се готвели за тежки дни и са
се тревожели за бъдещето си. Не след дълго обаче се оказа, че
тревогата е отменена и партията-майка и татко даде отбой. Дечицата
и внучетата й плъпнаха да учат по западните държави такива доскоро
неприлични специалности като маркетинг и бизнес администрация,
брокерство и дилърство, и в краен случай политология и
журналистика.
Но
нека отново да се взрем във сметко-фактурите на УБО към ДС.
Другарката Дюлгерова, съпруга на профсъюзния водач Петър Дюлгеров,
на 16 ноември 1989 г. е получила “материали” за 983 лева и 69
стотинки, сред които две колиета за 492 лева и два пръстена за 167
лева. Другарката Стоянова, съпруга на министъра на вътрешните
работи Димитър Стоянов, се е снабдила с “материали “, регистрирани
в две фактури от 16 и 17 ноември 1989 г. за обща сума 3581 лев, от
които палто за 540 лева, две колиета за 687 лева, още едно палто
за 930 и мъжко яке за 390 лева. Другарката Овчарова (на Стоян, не
на Румен Овчаров) на 17 ноември е получила “материали” за 1085
лева, от които три колиета за 685 лева. Другарката на Пенчо Данчев
е била по-скромна – получила е яке и ботуши за 500 лев. Другарката
на Начо Папазов също е получила пръстен, обици и вълнен плат за
500 лева на 20 ноември. Другарката на Гриша Филипов на 22 ноември
е била ощастливена с “материали” за 346 лева, сред които и розово
масло. Земеделската другарка Танчева с две фактури – от 13 и 20
ноември – взела материали за 1964 лева и 65 стотинки;
най-интересно е, че тя се е снабдила със седем покривки и четири
свещника. За сватба ли се е готвила или за атомна война?
След
Жени Живкова шампионка по презапасяването е другарката Кубадинска
с материали за 9310 лв. и 88 ст. От които много бижута и колиета.
Естествено златни. Златото не е изложено на бъдещите валутни
трусове, вече запланувани от прохождащите банкери.
И
накрая – самият Тодор Живков. Низвергнатият тиранин, детронираният
генерален секретар, когото гневно заклеймявахме не само ние, но и
доскорошните му партийни другари. След десетина години ще му
издигнат паметник в родното му място, но тогава беше удобна
мишена, в която да изстрелват всички ругатни срещу провалилия се
експеримент, наречен реален социализъм. В навалицата и той се
ползва от същите облаги. С фактура 259668 на 15 ноември 1989 г.
чрез Минка Дим. Ангелова той получава по “лична сметка” колие брой
1 на стойност 836 лева. Знаменитият подпис обаче го няма срещу
“получател”.
Кой
знае защо във фактурата не виждам да са закупени игли и конци, с
които фамозната Ани Младенова е кърпила чорапите на вожда. А днес
видяхме как споменатите изкопаеми не само се измъкнаха по чорапи
от дупката, в която сами се бяха вкарали, но и успяха да се
изкатерят по върховете на лъскавото парвенюшко благополучие. |