|
Светослав Малинов.:
Ние всички помним известната реч на Роналд
Рейгън, когато той нарече Съветския съюз "империя на
злото". Но много българи помнят също така и истеричната
реакция на тази фраза от страна на тоталитарната
пропаганда по това време. Защо Съветите бяха толкова
разстроени от тези три прости думи?
Маргарет Тачър:
Това, което Съветите не можаха да понесат,
бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз
наистина бе империя - той не бе "съюз на републики", а
представляваше държава, основана на военни завоевания и
поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратитнелно е
да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната
идентичност, а в милиони случаи - и от живота им,
но точно
това направи комунизмът. Президентът Рейгън каза, че
Западът е въвлечен в морална битка и понеже моралните
битки не признават компромис, то това бе лоша новина за
Съветите.
......
Св. М.:
Добре ви е известно, че консерватизмът
твърде често се описва като нещо статично и защитаващо
статуквото. Тези характеристики не са много привлекателни
за младите хора, които могат много лесно да се изкушат от
левите идеи за радикална промяна. Как консерватизмът може
да привлече младите?
М. Т.:
Решаващата разлика между консерватизма и
социализма
(във всичките му разновидности)
е, че ние
искаме да дадем власт на индивидите, докато левите искат
да дадат власт на държавата. Консерваторите ценят
независимостта и свободата на хората повече от различните
планове и проекти, които социалистическите политици и
бюрократи искат да наложат. Консерваторите не виждат
никакъв конфликт между този подход и вярата в
идентичността, традицията и институциите. Историята
показва, че мнозинството от хората, които имат възможност
да избират, в крайна сметка предпочитат да се откажат от
корените си. Повечето хора вършат нещата така, както им
харесва, но обикновено се оказва, че действат като
консерватори. Това ми изглежда доста привлекателна
перспектива за младите хора.
......
Св. М.:
Като че ли съвременната левица се опитва да
избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България,
както и в много други бивши комунистически страни,
наследниците на Комунистическата партия претендират да
бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден
от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да
бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшификации?
М. Т.:
Социалистите и комунистите са
най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова
много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас
вината за трудностите, възникващи при решаването на същите
тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните
преживявания, кото съпътстват реформите, са грешки на
старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се
отказваме да се изправяме срещу някои от проблемите, които
твърде често съпътстват икономическите реформи - най-вече
корупцията в държавния апарат и беззаконието.
Св. М.:
Една от най-опасните идеи, останали като
наследство от комунизма, е връзката в главите на хората
между добродетелността и колективизма, убеждението, че
неравенството е неморално и че е задължение на държавата
да работи за повече равенство между нейните граждани. Как
свободата може да бъде защитавана в такъв контекст?
М. Т.:
Това е опасна грешка, която е
трудноизкоренима. Бог дава на всеки индивид неповторим
комплекс от таланти и способности. Ние трябва да разберем,
че стремежът към равенство - с изключение, разбира се, на
равенството пред закона - по необходимост влиза в конфликт
със стремежа към свобода. Тъй като егалитарната политика
предрешава резултатите, които би трябвало всъщност да
зависят от избора и конкуренцията, то тя изисква потискане
на свободата. По този начин егалитарната политика
легитимира насилието от страна на държавата. Няма нищо
морално в егалитаризма, понеже няма нищо морално в
намаляването на свободата.
Св. М.:
Преходът към демокрация и пазарна икономика
в България лиши много хора от работните места и от общото
чувство за сигурност, давано от комунистическия режим.
Предизвикателството на свободата и отговорността се оказа
непосилно бреме за по-голямата част от тях. Как можем да
защитим смисъла и продължаването на реформите, след като
левицата непрестанно атакува реформаторите като "жестоки и
безсърдечни" хора, напълно лишени от "социална
чувствителност"?
М. Т.:
Отговорът на предишния въпрос е валиден и
тук. Нужно е време, разбира се, за да може промяната да
даде своите плодове. Бих искала да добавя още нещо. Няма
нищо състрадателно в това да харчиш парите на някой друг.
И няма нищо безсърдечно в това да оставиш хората да
контролират своята собственост. Щедростта е атрибут на
индивидите, а не на правителствата. Ако левите политици
искат да докажат своето състрадание, то те трябва само да
се откажат от заплатите си и да раздадат притежанията си
на бедните. Очевидно те все не успяват да сторят това.
...................................................... |
